Начало » Общност » Катедралата във Варна – един символ на 130 години

Катедралата във Варна – един символ на 130 години

Тази година катедралният храм „Свето Успение Богородично“ във Варна става на 130 години. Най-голямата църква в града е втора по височина в страната след катедралния патриаршески храм „Свети Александър Невски“ в София.

 

Малко известен факт от историята на варненската катедрала е, че за известен период от време след построяването си тя е била най-големият храм в страната.

 

През 1879 година, при първото си посещение във Варна императорският комисар начело на Временното руско управление в България княз Александър Дондуков-Корсаков остава разочарован от състоянието на българската църква „Свети Архангел Михаил“. Заявил, че градът и българското население тук заслужават представителна църква, която да няма равна в страната, и изразил готовност за помощ, пише историкът Петър Стоянов в книгата си „Стара Варна“.

 

Още на 9 ноември същата година екзархийският митрополит Симеон Варненски свикал членовете на българската църковна община за избиране на комисия, на която да се възложи подготовката и по-късно изграждането на представителен храм за българите във Варна. На 4 декември комисията се събрала, за да определи мястото на храма. Избран бил участък край тогавашната дървена кула с часовник, която се намирала в сегашната Градска градина зад театъра. По-късно обаче, по предложение на княз Батенберг, се решило църквата да се издигне на празното пространство, лежащо по-горе от правителствения дом, между тогавашната казарма, болницата и новата махала, с възможност за голям двор и голям площад пред нея, на който да се провеждат военни паради.

 

Предвиждало се църквата да има вътрешни размери 35 на 35 метра. Определен бил моделът, по който да се изгради – Петерховският храм в Петербург. Избрано било и името – „Пресвятая Богородица“, в памет на всеросийската императрица Мария Александровна – българска благодетелка.

 

Обсъден бил въпросът за ангажирането на майстор и било решено да се телеграфира на „майстор Фича от Търново“. Преговорите с него обаче не сполучили и така варненци пропуснали възможността да използват таланта на прочутия майстор. Възложено било временно ръководство на строежа на варненския майстор Васил Иванов.

 

На 22 август 1880 г. била направена първата копка. Направил я лично княз Батенберг, със сребърна кирка и сребърна лопата. След водосвета князът помилвал всички варненски затворници, на които им оставали три месеца до края на присъдата.

 

След 9 дни десетина майстори зидари и двадесетина общи работници започнали изграждането. За финансирането се разчитало преди всичко на дарения и местни общински средства, както и на разиграната томбола от 150 000 билета по 2 лева, разпродадени в страната и чужбина. Правителството също помогнало, като отпуснало в заем 100 000 лева при гаранцията на Варненската община. Общо църквата струвала 324 524 лева, се отбелязва в книгата „Стара Варна“.

 

Строителните материали били главно от местен произход. Добри дялани камъни се набавяли от събаряната по това време крепостна стена. За фасадата на църквата се използвали камъни от района на днешните варненски села Любен Каравелово и Куманово, а колоните вътре в храма са правени от твърд камък, ваден от местността Ташлъ тепе ( около днешната телевизионна кула). За външните колони, под прозорците, камъните се доставяли от Русе. Сводовете на църквата са от варовития камък бигор. За вдигане на тежките камъни били докарани две подемни машини от Англия.

 

За изграждането на храма били наети неколцина майстори и предприемачи, архитекти и строители. Като ръководител на строителните работи бил привлечен одеският архитект Василий Маас. По-късно обаче той поискал повече от договорените 6000 лева и контрактът с него бил прекратен. След дълго търсене на архитект, през 1883 г. се стигнало до ангажирането на местния майстор Янко Костанди, който построил и тукашната църква „Свети Никола“. На следващата година предприемач на катедралата до нейното завършване станал известният майстор на църкви в страната уста Генчо Кънев от Трявна. Така за 5-6 години била изградена голяма съборна църква, която по архитектура, красота и мащабност била най-представителната по това време в цяла България. Първата литургия в новоизградения храм е отслужена на 30 август 1886 г.

 

Катедралата във Варна  един символ на 130 години

След построяването си, в продължение на четвърт век варненската катедрала е била най-голямата църква в България (Патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ в София е завършена чак през 1912 г.).

 

По-голяма част от иконите били набавени от Русия. Вътрешното обзавеждане продължило и в следващите години. Архиерейският трон е изработен през 1897 година, а по-късно и иконостасът.

 

През 1941-1943 г. била доизградена камбанарията (висока 38 метра) и куполите до днешния си вид, било направено парното и подменена покривната конструкция.

 

Изографисването на храма започнало след 1949 г., под ръководството на проф. Н. Ростовцев. Монтираните тогава полилеи са работа на резбаря П. Кушлев. В средата на 60-те години са били направени витражите, като на големите южни прозорци (към площада) са изобразени св. Кирил и св. Методий, а на северните са образите на св. Климент и св. Ангеларий. През пролетта на 2000 г. обхванатите от патина медни кубета са били освежени и боядисани със златна боя, се посочва в историята на храма, качена в сайта на Варненска и Великопреславска митрополия.

 

Катедралата във Варна  един символ на 130 години

Годишнината от първата Света литургия в най-големия молитвен дом в морската столица бе отбелязан днес с празнична Света литургия, отслужена от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан.

 

Днес катедралата е един от символите на Варна. През храма годишно минават десетки хиляди туристи. Палят се хиляди свещи.

 

Службите в храма се извършват от петима свещеници. Това е най-предпочитаното във Варна място за венчавки, чийто брой за миналата година е около 200, разкри пред Дарик отец Димитър Стоев, който е председател на църковното настоятелство при катедралния храм.

Няма статистика за това колко души минават през храма годишно. Най-големият молитвен дом във Варна може да побере хиляди миряни. Най-пълно обикновено е на Великден. Величественият храм се изпълва и в деня на Варна – 15 август, когато се отбелязва църковния празник Успение на Пресвета Богородица – патрон на варненската катедрала със 130-годишна история.

Източник: Дарик

Budnavarna

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *