Начало » Общност » Той е от Варна и си търси жена в неговият блог

Той е от Варна и си търси жена в неговият блог

Той се казва Валентин от Варна и е на 34 години, търси си жена в личният си блог в интернет. За броени дни стана най-споделяното и коментирано лице из варненските фейсбук групи.

Ето какво пише още той:

Бих искал да си намеря жена за сериозна връзка, с която да имаме сходно мислене по някои важни въпроси, свързани с рационалното мислене и поведение. Това включва и проблемът с конформизма и натискът на околните (peer pressure) за възпроизвеждане на тези меми, приети за нормални („така е прието“, „какво ще си помислят другите“). В момента съм на 34 години (навърших ги на 17 октомври 2016).

Бърз тест – ако една жена отговаря на тези критерии е доста вероятно да е подходяща:

  • да не пуши цигари,
  • да не пие алкохол,
  • да не вярва във въображаеми небесни приятели,
  • да не вярва във врачки, гледачки, екстрасенси, астрологията, хомеопатията,
  • да няма татуировки и пиърсинг,
  • да не отказва да яде храни от животински произход (да не е вегетарианка или веганка).

Търся си приятелка, която няма татуировки и не си е продупчила зърната на гърдите (за да си закачи някакви бижута там), не просто защото това е грозно и противно, а защото това е индикация за сериозен проблем с взимането на решения (това е граничен случай, при който ползата е практически никаква – тогава даже не трябва да смяташ риска какъв е и да го съпоставяш с ползата, просто казваш „защо да правя тази глупост, ако нямам полза?“). Ползването на човешката кожа като платно за рисуване, докато човекът е жив, е не просто неразумно, това е гротескно…

Мисля, че алкохолът, цигарите, веганството, вярата във врачки, хомеопатия, въображаеми небесни приятели, хороскопи и други подобни глупости също са добър индикатор за липсата на сходство в мненията ни за важните неща.

Важно е да имаме сходство в мненията за нещата, които не е разумно да се правят, точно толкова (ако не и повече) от това да имаме сходство в мненията за нещата, които е разумно да се правят. Съществуват малък брой екстремни глупости, които е важно да не се правят и са отговорни за значителна част от човешкото страдание (умиране бавно и мъчително от рак на белите дробове – не, благодаря).

Важно е да имаме сходно мнение относно показното потребление. Добавих някои мои разсъждения по въпроса за показното потребление в статията ми за данъците. Извършването на показно потребление може значително да понижи качеството на живота и да увеличи риска от бедност и мизерия (и всички произтичащи от това неприятности).

Разбира се, чел съм достатъчно по въпроса за да ми е ясно, че когнитивните илюзии/деформации, които пречат на хората да взимат най-добрите решения, няма как да се деинсталират (за хората е обичайно да взимат грешни решения, като това се отнася дори и за най-образованите и най-интелигентните), но изучаването им дава възможност на хората да се сещат понякога, че са на път да направят някоя глупост и в някои случаи да успеят да вземат по-правилни решения.

(Нерационалното и неразумно поведение може да се разглежда като резултат от действието на когнитивните деформации.)

Канеман дава пример в книгата си „Мисленето“ с тази визуална илюзия:

Познаването ѝ не я прави да изчезне. Хората пак виждат едната линия като по-дълга от другата. Но ако я познават ще се сетят, че това, което виждат, не е това, което е; ще вземат линийка и ще премерят линиите.

Аналогично, когнитивните илюзии също продължават да действат след като човек е обучен да ги разпознава, но има шанс да се сети да вземе една метафорична линийка и да измери метафоричните линии преди да вземе важно решение.

Не търся жена, която не взима грешни решения. Това не е възможно. Аз също взимам грешни решения. Всеки ден. Но се старая да не греша за важните неща – избягвам да ям твърде много въглехидрати, не пуша цигари, не пия алкохолни напитки, избягвам да правя неща, които могат да се разглеждат като показно потребление, не си пробивам (и инжектирам багрила в) кожата без да имам полза от това (пиърсинг и татуировки), не вярвам във въображаеми небесни приятели и техните представи за „правилен“ живот, не вярвам в псевдонаучни глупости като астрологията, хомеопатията и други.

Някога си мислех, че лесно ще си намеря приятелка, с която имаме общи интереси. Това предположение обаче е твърде наивно. Сега не смятам, че е нужно да имаме общи интереси, достатъчно да е имаме консенсус за някои от важните неща.

Кой съм аз?

Кои са нещата, които са характерни за личността на един човек? С кои неща човек се самоопределя?

Да ви звучат познато следните изказвания?

„Аз съм програмист.“

„Аз съм електротехник.“

„Аз съм инвеститор.“

„Аз съм застрахователен агент.“

„Аз съм кредитен специалист в банка _______.“

„Аз съм директор на фирма ________.“

„Аз съм скептичен емпирик.“

„Аз съм стоик.“

„Аз съм българин.“

„Аз съм любител на класическата музика.“

„Аз съм привърженик на „Левски“.“

„Аз съм либертарианец.“

„Аз съм колекционер на __________.“

Професия? Длъжност? Организацията, за която работи? Философията, която следва? Политическите възгледи? Хобитата, които практикува? Как си изкарва прехраната? Държавата, на която е гражданин? Кой футболен отбор поддържа? Каква музика слуша? Формалното образование (каква диплома има)?

Когато говори за себе си кое трябва да спомене? Трябва ли да изброява книгите, които е чел? Или нещата, които го вълнуват (от които се интересува)?

Често задавани въпроси, задавани при запознаване:

„С какво се занимаваш?“

„От какво се интересуваш?“

„С какво си вадиш хляба?“

„Какви книги четеш?“

„Какви филми гледаш?“

„Каква музика слушаш?“

Колкото повече човек се замисля за подобни неща – толкова повече му се струва абсурдна цялата концепция за личност и описването ѝ по подобен начин…

Поради липса на по-добър метод да опиша личността си (и изобщо да каже нещо „за мен“) ще ползвам някои от въпросните клишета.

Какви книги чета

От художествената литература предпочитам научната фантастика. Ето някои произведения, които съм прочел и са ми харесали:

Григор Гачев

Иван Попов

Николай Теллалов

Сергей Лукяненко, „Мирисът на свободата“.

Мартин Петков, „Те не вярват в приказки“.

Станислав Лем, „Звездни дневници“.

Майкъл Крайтън, „Състояние на страх“.

Йозеф Несвадба, „Тръст за унищожаване на историята“.

Джек Лондон, „Силата на силните“.

Аркадий & Борис Стругацки, „Пикник край пътя“.

Аркадий & Борис Стругацки, „Обитаемият остров“.

Аркадий & Борис Стругацки, „Бръмбар в мравуняка“.

Аркадий & Борис Стругацки, „Вълните усмиряват вятъра“.

Аркадий & Борис Стругацки, „Хищните вещи на века“.

Аркадий & Борис Стругацки, „Милиард години до свършека на света“.

Аркадий & Борис Стругацки, „Понеделник започва в събота“.

Артър Кларк, …

Айзък Азимов, …

Рей Бредбъри, „И гръмна гръм“.

Рей Бредбъри, „451° по Фаренхайт“.

Джордж Оруел, „1984“.

Дъглас Адамс, „Пътеводител на галактическия стопаджия“ (и други).

* * *

Освен художествената литература:

Даниъл Канеман, „Мисленето“.

Даниъл Левитин, „Организираният ум“.

Джон Нофсингър, „Психология на инвестирането“ (в процес на четене).

Даниъл Пинк, „Мотивацията“.

Малкълм Гладуел, „Повратната точка“.

Ричард Броуди, „Психическите вируси“.

Ленард Млодинов, „Походката на пияницата“.

Ленард Млодинов, „Подсъзнателното“.

Адам Кеш, „Психология for dummies“.

Кели Макгонигъл, „Самоконтрол“.

Чарлз Дюиг, „Силата на навиците“.

Оливър Бъркман, „Противоотрова“.

Насим Талеб, „Надхитрени от случайността“.

Насим Талеб, „Черният лебед“.

Насим Талеб, „Антикрехкост“.

Тим Харфорд, „Икономист под прикритие“

Тим Харфорд, „Нещата от живота и тяхната логика“

Бен Голдейкър, „Псевдонауката“

Бен Голдейкър, „Капаните на фармацевтиката“ (в процес на четене).

Мъри Гел Ман, „Кваркът и ягуарът“.

Роджър Пенроуз, „Новият разум на царя“.

Боян Янков, „Тайните на естествения интелект“.

Йордан Янков, „Глобалната лъжа“.

Стивън Хокинг, „Кратка история на времето“.

Стивън Хокинг, „Великият дизайн“.

Бил Брайсън, „Кратка история на почти всичко“.

Мичио Каку, „Физика на бъдещето“.

Брайън Грийн, „Елегантната вселена“.

Брайън Грийн, „Тъканта на космоса“ (в процес на четене).

Ричард Докинс, „Себичният ген“ (в процес на четене).

Мат Ридли, „Червената царица“ (в процес на четене).

От какво се интересувам

Списъкът с книгите донякъде отговори на въпроса, но вероятно повечето, които четат това няма да проверят какви са книгите (ако изобщо са прочели заглавията). Някои от тях е трудно да се сложат в някаква ясна категория. Например книгите на Талеб ги слагат в категорията „Бизнес“ (с маркетингова цел), но много повече им приляга философия на науката и психология.

Електроника.

Книги в областта на електрониката нарочно не съм изброил, чел съм ги отдавна, сега чета онлайн от време на време. Като хоби ремонтирам разни електронни устройства – монитормикровълнова печка, пералня и други.

Това е последния ми проект, който съм започнал:

Донякъде съм го довършил (работи – поне тази част, която е реализирана). Служи за определяне дали светлината е модулирана амплитудно (например с цел да се определи дали даден монитор или телевизор ползва широчинно-импулсна модулация при регулиране на яркостта, дали светлината от светодиодната крушка е модулирана амплитудно).

Втората половина ще съдържа светодиоди, които ще са индикация за приблизителната амплитуда на светлинните импулси (за да може да се ползва без външен волтметър или амперметър).

Така изглежда в програмата за проектиране (KiCad):

Онзи „летящ“ резистор на снимката го добавих след като платката вече беше готова – без него не работи.

Професионалистите ще забележат, че ползвам thru-hole технология, което вече не е модерно (сега се ползва основно повърхностен монтаж) и платката е правена ръчно (по лазерно-ютийната технология + поправка с маркер заради некачествения тонер). Електрониката ми е хоби.

Психология.

Интересувам се от това кое кара хората да възпроизвеждат всякакви странни (и вредни) меми, кое в тях натиска метафоричните им психологически бутони и кои системни грешки в мисленето им благоприятстват за това. Също така какви са системните грешки в мисленето им, които ги карат да взимат грешни решения при инвестиране.

Смятам, че изучаването на психологията може значително да подобри човешкия живот.

Програмиране.

(…)

Философия, включително философия на науката.

(…)

Какви са политическите ми възгледи

Мисля, че съм написал достатъчно по въпроса в статията си Защо не съм агорист или анархист.

Какво гледам

Избягвам да гледам телевизия. Също като художествената литература, предпочитам филмите в областта на научната фантастика.

Какво гледам в YouTube може да видите в профила ми там.

Каква музика слушам

От доста години почти не слушам музика. Е, понякога си пускам в YouTube „Imagine“ на Джон Ленън и плача.

Също така има едни нови сюрреалистични музикални клипове на не много известни изпълнители, които ми харесаха.

* * *

Ако това ви се струва малко – може да прегледате блога ми. В него пиша за някои от нещата, от които се интересувам.

* * *

Ако смятате, че е възможно да сте подходяща за мен, можете да ми пишете чрез Google+Facebook или електронната поща.

* * *

От една страна ме критикуват за това, че съм написал какво не търся (а не какво търся). От друга страна ме критикуват, че съм имал много високи изисквания, на които не отговаря почти никой (и в резултат – ще си умра самотен и нещастен).

А не се ли сещате, че съм написал какво не търся с цел жените, които отговарят на критериите ми (via negativa) да не бъдат твърде близко до нула число?

Когато бях наивен (по време на ученическите ми години и малко след това) исках да си намеря гадже, с което да имаме общи интереси. Това сега ми изглежда нелепо. Не е нужно да имаме общи интереси, достатъчно е да имаме консенсус по някои важни неща.

 
Budnavarna