Затова ако смятате да елиминирате всякаква захар, млечните храни или глутена, помислете хубаво, преди да го направите. Дали ще станете по-здрави, ако драстично намалите количеството, с което се храните, ако елиминирате цели групи от храни (например мазнините или въглехидратите), ако през цялото време мислите с какво да се храните, за да не изневерите на здравословния си режим? Истинският „уелнес“, или здравословен режим, не ви лишава от всичко, което обичате. Освен това, ако фокусирате цялата си енергия върху това да не се храните, само си вгорчавате живота.

Ако искате да свалите тегло, има по-добри стратегии от популярните диети. Всъщност диетите, които зависят от силата на волята ви, винаги се провалят в дългосрочен план. До това заключение стига проф. Трейси Ман през 2015 г. Нейните изводи се базират на две десетилетия от опити и проучвания. И накрая тя е разбрала защо толкова много хора постоянно са на диета и накрая се провалят.

Причината е проста – хората нямат достатъчно силна воля, за да поддържат една диета в дълъг период от време. Затова накрая диетата може да ви направи дори по-дебели. Освен това, въпреки че сте си обещали да свалите няколко килограма тази година и да сте планирали да станете точно 55 кг например, вашият мозък има съвсем други планове и неговото идеално число е много по-различно. Според невролога Сандра Амод нашето тяло има собствена представа за „идеално тегло“.

Тази представа се определя от гените и от начина ни на живот. Това не означава, че теглото ни не може да се промени, но това обикновено става доста по-бавно, отколкото ни се иска. Когато минете на диета, мозъкът се задейства и пуска в действие неврологични, хормонални и метаболитни защитни системи, за да ви предпази от гладна смърт. Вместо да е на ваша страна в борбата с излишните килограми, мозъкът прави всичко, за да ви саботира.

Доказано е например, че докато сте на диета, забелязвате храната по-лесно и тя ви изглежда по-апетитна. Хормоните пък ви залъгват, че сте още по-гладни, а метаболизмът се забавя, за да трупате повече мазнини. Професор Ман твърди, че в първите 6-12 месеца от една диета повечето хора губят около 10% от теглото си и си мислят, че са успели. Всъщност в дългосрочен план повечето от тях възвръщат теглото си, но вместо да обвиняват диетата, те обвиняват само себе си. Ман е изчислила, че около 5% от хората на диета са успели да запазят ниското си тегло, като са посветили целия си живот на гладуването. На фона на тези факти – дали си струва да минем на диета?

От друга страна, диетите са мода, която трудно ще отмине и отдавна е превзела и супермаркетите. В магазините ще откриете „нискомаслено“ кисело мляко, което съдържа толкова захар, колкото и сладоледът. Ще намерите зърнени закуски „за шампиони“, които са пълни с желязо, минерали и прочие, а съдържат толкова натрий, колкото пакет чипс. Скъпите алтернативи на обикновените продукти, като розовата хималайска сол и сиропа от агаве, се продават на по-висока цена и се рекламират като здравословни храни, защото в тях има някаква следа от минерали и витамини. Кокосовото масло все пак е мазнина и не бива да се ползва безразборно.

Кокосовата захар си остава захар, така че и с нея не бива да се прекалява. Смята се, че през следващите 5 години световният пазар на „хранителната непоносимост“ ще нарасне със 7%. Това означава, че все повече храни ще си лепват на опаковките твърденията „не съдържа…“ и ние ще си мислим, че това е нещо много хубаво. Като например сода, която „не съдържа глутен“, въпреки че содата по принцип не съдържа глутен…

Сетете се и за бадемовото мляко, в което има 2% бадеми и 98% вода и разни други допълнителни съставки, за да го направят по-трайно. Или бадемовото кисело мляко, което е страхотен заместител на обикновеното кисело мляко, ако имате доказана непоносимост към лактоза, но в същото време бадемовото кисело мляко е с високо съдържание на наситени мазнини и с ниско съдържание на протеини, освен това не съдържа почти никакъв калций.

Да не говорим за уж полезните десертчета, които струват твърде много, а ползите от тях са почти никакви, но пък с тях имаме усещането, че се храним по-здравословно и не нарушаваме диетата си. Освен това има и диети, които се базират на неверни факти и пълни измислици. Една от тях е алкалната диета, чийто създател Робърт Йънг може да отиде в затвора, защото е практикувал медицина, без да има нужното разрешително.

Тази диета се базира на твърдението, че кръвта ни има алкално pH и ако ядем твърде много храни, които имат киселинни свойства, ще направим организма ни с твърде кисело pH. Теорията веднага беше приета охотно от звезди като Кейт Хъдсън и Дженифър Анистън, а в някои магазини в САЩ веднага се появяват домати „с ниско киселинно съдържание“, които, естествено, са по-скъпи. Истината е, че тялото ни има механизми, с които не допуска промяна в pH-то на кръвта. Така че алкалната диета се базира на успешна манипулация.

Да, вероятно от нея ще отслабнете, защото алкалните храни са полезни по принцип, такива са зеленчуците и плодовете, а избягването на киселите, като алкохола, рафинираната захар и преработените храни, е принцип номер едно в повечето диети, но основното твърдение на алкалната е просто маркетингов трик. Хранителната индустрия използва всякакви начини, за да ви убеди, че трябва да се храните със суперхрани, със специални храни „без съдържание на…“, а всъщност здравословното хранене не е нужно да е скъпо.

„Много неща се продават на хората като „суперхрани“, а всъщност зелонолистните зеленчуци, ядките и семената, някои млечни продукти, чистото место и плодовете са все суперхрани, казва диетоложката Джесика Молдс. Нямате нужда от скъпи продукти като акай бери, годжи бери и чисто какао, за да сте здрави. По-добре си купете едни броколи, които ще са по-евтини, но също толкова полезни.“ Освен това все по-често се влияем от мнението на „инструктори“ и „диетолози“ от Инстаграм, които нямат нужното обучение, но животът им изглежда страхотен – стройните им стегнати тела, пъстрите чинии със салата, разноцветните смутита, на които не можем да устоим…

Джесика Молдс предупреждава: „Честно те не казват цялата истината. Споделят, че са свалили всички тези килограми, че се чувстват страхотно, че кипят от енергия, но никой от тях няма да ви каже, че е излязъл да се позабавлява през уикенда, изпил е няколко чаши вино и после се чувства виновен, защото е нарушил диетата си.“ Очевидно има нещо притегателно в здравословното и чисто хранене. Иначе нямаше да има над 35 млн. поста в Инстаграм с подобни хаштагове. Има нещо примамливо да се храниш с чиста храна, в която няма алергени и токсини. Кой не би искал такова нещо? Една от причините да сме толкова силно привлечени от такива теории и от суперпродуктите е, че не сме наясно откъде идва храната, която си купуваме, какво съдържа тя и дали не ни разболява.

В това определено има логика, защото е доказано, че през последния половин век хората в западното общество са започнали да приемат все по-големи количества храна. В същото време храната на западния човек е станала по-сладка, по-солена, по-мазна и по-тлъста, с повече месо и все по-малко зеленчуци. Диабетът, затлъстяването и сърдечните болести са все по-често срещани.

Затова част от идеята за чисто хранене – да се откажем от преработената храна и да ядем повече зеленчуци, е напълно валидна. В същото време не само храната ни разболява, а всичко около нас – технологиите, социалните мрежи, повечето работни часове, глобалното затопляне, масовото безсъние, безпокойствието… всичко това води все повече стрес. Ето защо търсим нещо, което да ни накара да се почувстваме по-спокойни.

Здравословните практики, свързани с уелнеса, някога са смятани за разни хипи глупости – йогата, медитацията, органичната храна, естествената козметика, а днес са част от популярната ни култура, а индустрията, свързана с тях, се изчислява на милиарди долари. Например в Нова Зеландия интересът към йогата се е покачил с 500% през изминалите 10 години! Все по-често се набляга на ползите от медитацията. Здравословният туризъм също се развива. Все повече комплекси предлагат „дзен“ обстановка, където можете да правите йога, да медитирате, да се разхождате сред природата и да се храните с палео диета, без месо, без млечни продукти и без глутен. И тези пакети не са никак евтини. Бриджит Деланей застъпва идеята, че здравословният начин на живот измества религията:

„Уелнес индустрията е открила начин да печели пари от духовните практики на различни култури“, казва тя в своята книга „Уелмания“. Но здравословното хранене и душевната хармония могат да бъдат постигнати и без суперхрани и скъпи туристически пакети, важното е да не се вманиачаваме по темата и да разсъждаваме. Според друг диетолог – Никола Джаксън, тайната към здравословния начин на хранене е да се откажем от диетите и по-често да се вслушваме в тялото си:

„Някои хора си мислят, че ако нямат ограничения и не си наложат правила, ще ядат от всичко и постоянно, иронията в случая е, че стремежът ни да контролираме храненето си, води до чувството за загуба на контрол върху живота ни“, казва тя. Затова и много диетолози ще ви кажат да спрете да се фокусирате върху числото, което показва кантара, а да се съсредоточите върху бавните промени на навиците ви.

В същото време е важно и да приемете тялото си и да се отнасяте добре с него. Не е нужно сляпо да го обичате и да се кълнете, че нищо не бихте променили по него, и всяка вечер да си повтаряте „аз съм съвършена“, а просто да приемете, че съдбата ви е отредила да имате това тяло и трябва да се отнасяте възможно най-добре с него, защото то ще ви служи цял живот. „Да мразиш тялото си, не е най-добрата мотивация за промяна, казва Никола Джаксън. Добрината е много по-силен стимул, когато става дума за грижата за самия себе си.“ Много често хората започват да водят по-здравословен живот и се чувстват по-щастливи, без да са отслабнали и без да са стигнали „идеалното“ си тегло, пише „Дама.бг“.

В своите проучвания проф. Ман отбелязва, че в дневниците на младите жени от края на XIX век се забелязва, че жените се надявали да станат по-добри, да работят по-усърдно и да се поучат от грешките си, вместо да постъпват лекомислено. Малко над век по-късно нашите мисли са обсебени от това да изглеждаме по-добре и се чудим какво да си купим, за да го постигнем. Ако се отърсим от този начин на мислене, не означава, че ще спрем да се грижим за себе си, отбелязва проф. Ман.