Начало » Общност » Къде стои Варна като икономически център в страната

Къде стои Варна като икономически център в страната

снимка: Будна Варна

Икономически център „Варна“ е сред най-големите в страната. Икономиката му се разраства значително през последните години и е относително равномерно разпределена между различните отрасли с лек превес на преработващата промишленост. Ръстът и е 20% в рамките на пет години, а на чуждестранните инвестиции – с 28%. За същия период средната заплата е достигнала 835 лв./месец. Това показва изследване и анализ на Института по пазарна икономика.

Икономическите центрове в страната са 20 и заемат едва 36% от територията на страната, но съсредоточават близо 75% от работещите лица и инвестициите в дълготрайни материални активи и над 80% от чуждестранните инвестиции и общата произведена продукция. Най-големият и развит икономически център в страната е този около Столична община и Перник.

В него се произвеждат 43% от общата продукция за страната (по последни данни за 2015 г.) – през 2011 г. центърът е отговарял за 42% от продукцията на национално ниво. Като цяло центърът обхваща 18 общини и в него работят около 1/3 от наетите в икономиката. Тук безработицата е най-ниска (3,5% през 2016 г.), а заплатите са вторите най-високи (1174 лв. средна брутна месечна заплата през 2015 г.)

Освен този център другите относително големи по мащаб центрове в страната са оформени около ядрата на общините Пловдив, Бургас и Варна. Но дори и вторият по големина на продукцията център – „Пловдив“, е близо пет пъти по-малък по производство спрямо „София“. Сумарната продукция на трите центъра („Пловдив“, „Бургас“ и „Варна“), както и броят на наетите в тях са малко повече от половината на тези за широкия икономически център около София, а чуждите инвестиции (с натрупване) до момента са около 1/3.

На юг от Стара планина между всички центрове има „топла връзка“, т.е. те се преливат един в друг. В същото време в Северна България икономическите центрове са по-скоро острови на висока икономическа и инвестиционна активност, заобиколени от големи територии с ниска активност и слаба икономика. Единственото изключение е „агломератът“ от няколко центъра в Североизточна България, които са свързани помежду си – „Варна“, „Шумен“ и „Търговище“, които обхващат общо 17 общини, от които 10 попадат в икономическия център около Варна. Вероятно липсата на магистрала на север от Стара планина също допринася за това положение.

Плавното преливане от център в център в Южна България навежда на мисълта, че след още няколко години границите между някои от тях вече може и да не съществуват.

Работната сила в ИЦ „Варна“ съставлява 63% от населението, като няма изгледи в близко бъдеще да се свие значително. В центъра освен ядрото Варна влизат Дългопол, Аксаково, Долни чифлик, Провадия, Аврен, Суворово, Белослав, Ветрино и Девня (която е и вторично ядро с периферия Суворово и Ветрино). С най-голяма ежедневна трудова миграция към центъра е община Аксаково, като 44% от наетите в нея пътуват до Варна, за да работят

ИЦ „Варна“ се характеризира с относително ниска концентрация на икономиката, като през 2015 г. в ядрото е съсредоточена 75% от произведената продукция. Основна причина за това е икономическата мощ на Девня, където се генерират 15% от общата продукция.

Икономиката е доста балансирана в отраслово отношение – с най-голям дял през 2015 г. е преработващата промишленост (25%), следвана от строителството (17%) и търговията (12%). Сред основните причини за това разпределение е структурата на икономиката на Девня, 78% от която са в преработващата промишленост благодарение на няколко големи химически предприятия – „Агрополхим“, „Солвей“, „Соди“, както и на „Девня Цимент“. Сред най-големите предприятия в ядрото са електроразпределителната „Енерго Про“, строителната „Хидрострой“ и земеделската „Октопод“. В част от периферията (Ветрино и Дългопол) водещо е земеделието. Най-висок ръст на произведената продукция през периода има в строителството (71%), културата и спорта (71%) и здравеопазването (61%) най-вероятно в резултат от разширяването на туристическия бранш.

Средната брутна месечна заплата е 835 лв. през 2015 г., като спрямо 2011 г. тя е нараснала с 20%. Разликите в заплащането както по общини, така и по сектори е много значителна – докато в професионалните дейности и научните изследвания (към които се причислява аутсорсинг индустрията) в Девня средната заплата е 2358 лв., а в преработващата промишленост в същата община – 1616 лв., то в хотелиерството и ресторантьорството във Ветрино средното заплащане е едва 290 лв.

През 2016 г. коефициентът на безработица е 6,14% – значително под средното за страната ниво, най-вече благодарение на много ниския коефициент във Варна (3,42%). Същевременно в седем общини безработицата е над 10%, като в Дългопол тя достига 31,5%.

 
<
Budnavarna