Начало » Девня » Защо изчезнаха раците от река Девненска?

Защо изчезнаха раците от река Девненска?

Раците в горното течение на река Девненска изчезнаха напълно, сигнализираха местни жители. Един от тях е общинският съветник Красимир Боянов, който буквално е израснал край реката и като юноша е ловил цели чували с раци. Сега той само си спомня за богатия урожай и за годините, в които реката е била извор на живот и истински приключения.
Боянов води екипа ни до местност, в която реката се разклонява и изтича в два ръкава. Между тях има полянка, а до нея се стига по мостчета. „Наричахме това място Чаирите на дядо Илия. Тук идваха хора отвсякъде, разпъваха палатки, пускаха рачила, правеха си барбекю, а на сутринта си тръгваха с богат улов. Девненските раци бяха големи колкото човешка длан“, спомня си Боянов.
Той недоумява защо тези водни обитатели са изчезнали, още повече че река Девненска се захранва с екологично чиста изворна вода. „Ние не само ги ловяхме, но и ги развъждахме. Носехме раци от други сладководни водоеми и поддържахме равновесието“, разказва местният избраник.
Учените по света отдавна възприемат популацията на раци като индикатор за чистотата на водни басейни, защото знаят, че те играят ролята на биосензори и реагират бързо на промени в качеството на водата.
„Използваме раците като жива химическа лаборатория – едновременно като биоиндикатор и биосензор“, казва пред Агенция „Ройтерс“ Павел Козак, директор на Изследователския институт за рибни култури и хидробиология към Университета в град Водняни, Чехия.
В горното течение на река Девненска не се заустват води, които биха повлияли на качеството на речната вода. Единственото изключение се забелязва и от Чаирите на дядо Илия – циментовият завод.
Още на 8 август м.г. инспектори от Басейнова дирекция „Черноморски район“ извършват контролна проверка в предприятието, при която вземат проба от поток дренажни води преди заустването им в река Девненска. При емисионна норма от 250 мг/дм3 (милиграма на кубичен дециметър) е установено съдържание на 265 мг/дм3. Направена е препоръка за изграждане на нови мониторингови пунктове на входа на потока, непосредствено преди площадката на завода, а резултатите от взетата оттам водна проба показват още по-високи стойности – 835 мг/дм3. Това означава, че изхвърляните от „Девня цимент“ дренажни води променят и органолептичните характеристики на речната вода, което оказва пагубно въздействие върху екосистемите.
В доклад от комплексна проверка на РИОСВ-Варна е записано, че към 30.09.2017 в р. Девненска са заустени 130 920 кубически метра дренажни води с наднормено съдържание на сулфати. От документа става ясно, че заводът замърсява системно реката по този показател, поради което операторът („Девня цимент“ АД) е възложил специализирано проучване по въпроса на проф. д-р Алексей Бендерев – ръководител секция „Хидрология“ към геологическия институт на БАН. Становището на учения не е огласено в доклада на екоинспекцията.

 
<
Budnavarna