Начало » Култура » „Размисли за прошката“ от Мариела Русева

„Размисли за прошката“ от Мариела Русева

Всяка горчива сълза от обида
бавно дълбае, дълбоко разяжда,
чувството свива на какавида,
нощем звъни и в съня се обажда.

А през деня е подути клепачи,
поглед, укрит зад ресници смутени,
размисъл как би било другояче,
ако се върне същото време.

Крясък за истина, счупена брошка,
стара китара с невидими струни,
нямо очакване някой за прошка
да се разкае, ръка да целуне.

И да изпие сълзата горчива,
а по следата и́ с пръст да премине,
чувството, дето в пашкула се свива,
да разбере и повика по име.

Само че пустото минало време
няма как пак да повтори изрично,
прoшката сваля от плещите бреме,
всичко, обаче, е вече различно.

автор: Мариела Русева

 
<
Budnavarna