Начало » Братушки » В Крим приключи първият етап от ремонтно-реставрационните работи в Ханския дворец

В Крим приключи първият етап от ремонтно-реставрационните работи в Ханския дворец

В Крим приключва първият етап от ремонтно-реставрационните работи по обекта на културно наследство „Ханска джамия“. Работата се провежда в рамките на реализацията на Федералната Целева програма „ Социално-икономическо развитие на Република Крим и град Севастопол до 2020 година“.

През септември 2014 година в Министерството на Културата на Русия е изпратен списък с обекти на културно наследство, които подлежат на съхранение в рамките на Федералната целева програма (ФЦП). Създаването на списъка е в резултат от срещата на Президента на Русия Владимир Путин с културни дейци от Крим, която се провежда на 14 август 2014 година.

В списъкът влиза и обектът на културно наследство от федерално значение „ Ханска джамия“.

Последните мащабни противоаварийни работи по Ханския дворец се провеждат в началото на 60-те години на миналия век. Въпреки че, докато Крим се намира в състава на независима Украйна, въпросът за извършването на реставрации се повдига нееднократно от ръководството на музея-резерват и от кримско-татарски обществени деятели. Уви, финансиране така и не се намира за ремонта във времената когато Крим е „украински“.

След връщането на Крим в състава на Русия ситуацията се променя, тъй като за съдбата на паметника от световно значение започват сериозно да се тревожат.

Много години един от главните проблеми в джамията е протичането на покрива. Взема се решение за замяна на носещите елементи на покрива, но по такъв начин, че да бъде запазена уникалната му схема. Решението е взето и заради безопасността на посетителите, тъй като обектът е не само туристическа забележителност, но и действаща джамия, в която се извършват редовно обряди.

Генералният директор на компанията, Юлия Иванишкина, която разработва проекта по реставрация, отбеляза че специалистите, които са работили в областта на съхранение на обектите на културно наследство по времето на Украйна, са писали, искали и настоявали за отделянето на средства за извършването на реставрационна работа от първа необходимост, но финансиране така и не е намерено.

„ Като резултат, имаме много обекти на културно наследство, които се намират в аварийно състояние, в това число беше и Ханския дворец. Причината за повишеното внимание от страна на украински „активисти“ към обекти на културно наследство в Крим е политическа. Според нея, умишлено се търси дестабилизация на политическата обстановка на полуострова, като се предизвика недоволството на кримско-татарската общност чрез умишлени лъжи. Тя добавя още, че една от техническите причини за плачевното състояние на обектите от Ханския дворец е протичането на покрива.

„ След пожара през 1736 година в Двореца е извършвана реставрация. При ремонтните работи е увеличен наклона на покрива, заради което се случва свличането на оребрените керемиди по глинения разтвор, върху който са били положени. В процеса на понататъшни многочислени ремонтни работи глиненият разтвор е бил заменян с циментен, което значително влошава качеството на покритие: подстилащия слой под керемидите става по-чуплив, и в процеса на сезонните деформации в него се образуват пукнатини. По такъв начин, освен че се увеличава тежестта заради използването на циментов разтвор, но и се намалява хидроизолацията на покрива“- казва Иванишкина, добавяйки че керемиденият покрив на джамията не е автентичен.

„ Първоначално при строителството на джамията, конструкцията на покрива е представлявала купол, който впоследствие е заменен с конструкция от носещи греди и керемиди. Днес могат да бъдат намерени единици останали автентични керемиди ( зелен цвят) по покривните съоръжения на двореца. Това, което виждаме сега на покрива са керемиди събирани в процеса на по-рано извършваните ремонтни дейности от строителството на града и близките села.“

„ В рамките на научно-изследователските работи по състоянието на дървените конструкции на покрива и покривното полагане, освен инжинерните изследвания са извършени и микологически изследвания и механични изпитания на образците дървесина, които са показали, че дървесината на повърхностния слой е деструктирана ( изменени са физико-механичните характеристики на материала). Здравината на деструктираната дървесина е около два пъти по низка от здравината на неизменената дървесина. Традиционните начини за укрепяне  ( увелиаване на сечението, поставяне на дублиращи или допълнителни конструктивни елементи и т.н.) в конкретния случай за неприложими заради големия брой елементи в малък обем. Затова е било взето решение за замяна на конструктивните елементи, като се запази конструктивната схема, която е предмет на охрана. При демонтажа на конструкцията е било установено, че голяма част от конструкциите от дъб в процеса на предишни ремонтно-реставрационни дейности са били заменени с дървесина от  по-малко плътни хвойнови и листни породи“,- разказва директорът на компанията.

Освен това генералният директор на компанията допълва, че стоманобетонният нивелиращ слой е направен като част от стенната зидария над тавана и е визуално невидим както от вътрешната страна на джамията, така и отвън.

„ Той изпълнява функцията на антисеизмично действие, предвидено от нормите на проектиране. А имайки предвид, че след  ремонтно-реставрационните действия се превижда използването на сградата на джамията в съответствие с предишното й функционално предназначение ( масово събиране на хора), то трябва да отговоря на съвременните норми на проектиране във въпросите в осигуряване на надежност и безопасност за хората в обекта.


Освен това е проведено математическо моделиране на поведението на сградата под натиск, включително сеизмичен, което е показало, че наличието на конструктивния компонент намалява изчислените напрежения в каменната шпакловка на  съществуващите стени до 2.0-2.5 пъти, което може значително да позволи намаляването на последващата намеса в зидарията на стените при укрепването им „, – отбеляза Иванишкина.

Иванишкина добавя, че през 2013 годиа Украйна е подала заявка за внасянето на обекта в Списъкът за световно наследство на ЮНЕСКО като « Историческа среда на столицата на кримските ханове в град Байчисарай»

Тя привежда и цитат от отчета на Номинационното досие на Ханския дворец и непосредственно на Ханската джамия.

« Автентичността нна запазената част на Бахчисарайския дворец е пострадала в резултат на редица неоправдани изменения. Напълно запазени са останали дворцовия дизайн и форма, но частично е изгубена автентичността на материалите. Основополагащ елемент на тази номинация се явява духовната ценност на двореца, която с времето само нараства във връзка с трагичната депортация на кримските татари, които към днешна дата масово се завръщат от местата на принудително изселване в историческата си родина.

« Име на обекта: Ханска джамия. Вид на ремонтно-реставрационните дейности, изпълнявани на обекта: боядисване е традиционни цветове. Разчистване и преполагане на керемиди върху глинен разтвор. Реставрация на монументалната стенна живопис. Изпълнаването на минаретата е извършено с използването на поцинкован метал. Степен на автентичност- частично несъответсвие на автентичността за сметка на използването на ново покритие.»

По този начин, през 2013 година Украйна официално признава частичното несъответсвие на автентичността на Ханската джамия. Въпреки това, украинската власт си позволява да обвини правителството на Крим в унищожаването на автентичността на джамията.

 

« Извършвани са някакви частични ремонтни, коото са били недостатъчни. Сградата се намира до река, която завлича целия дворец, затова е било необходимо извършване на укрепяне на конструкциите, а това е глобално и много отговорно мероприятие» – казва Мерием Сейтумерова, директор на Музея по история и култура на кримските татари, добавяйки, че по времето на Украйна към този обект на културно наследство не е имало такова внимание, както при завтъщането на Крим в Русия.

« Реставрации са били провеждани, но ние говорим, че не са били толкова мащабни и комплексни. И сега е дошло време сериозно да се отдели внимание на Ханския дворец, и това е трябвало да се свърши много по-рано. Дворецът е построен преди много години, и разбира се, че е необходимо да се проявява грижа за състоянието му. Дори хановете са правели ремонт, както прави всеки добър стопанин. Трябва да се въоръжим с воля и да не се страхуваме, защото който се страхува нищо не може да свърши»,- отбелязва Директорът на музея по история и култура на кримските татари, добавяйки че международните обществени организации, заявяващи желанието да запазят културата са започнали да се ръководят от политически мотиви ( след влизането на Крим в състава на Русия)

« Експертите от ЮНЕСКО така и не дойдоха в Крим, за да видят какво се случва у нас в действителност. Ако твърдят, че искат да запазят световно културно наследство, но не стъпват в Крим, това си е техен проблем», казва Сеймутерова,

Обобщавайки, трябва да се отбележи, че резултатите са на лице. За разлика от украинския период на Крим, след завръщането на Крим в състава на Русия се намира финасиране за мащабни проекти, които да запазят културното наследство на полуострова, и никакви обвинения от страна на Украйна с цел извличане на политически дивиденти не са в състояние да попречат на това.

 
<
Budnavarna