Начало » Общност » Черно море губи растителни и животински видове

Черно море губи растителни и животински видове

снимка: Будна Варна

Близо половината растителни и животински видове в места, естествено богати на дива природа, като Амазонка, Арктика и Галапагос, но и в Европа – в Средиземноморието и в Черноморския басейн, може да изчезнат до края на века, заради изменението на климата.

Дори ако се постигне целта на Парижкото споразумение за ограничаване на повишаването на температурата под 2°C, тези места могат да загубят 25% от видовете си. Това показват данните от ново проучване на Университета в Източна Англия (UEA, Великобритания), Университета Джеймс Кук (Австралия) и WWF, съобщиха от организацията.

Публикувано вчера в списание Climatic Change, преди Часът на Земята, най-голямата световна инициатива за природозащита, проучването изследва въздействието на изменението на климата върху близо 80 000 растителни и животински видове в 35 от най-разнообразните и естествено богати на диви животни райони в света.

Докладът установява, че 30% от средиземноморските видове като морски костенурки и риба тон са изложени на риск от изчезване, дори ако поддържаме глобалното затопляне до 2°C. А ако не положим усилия за ограничаване на температурите, 50% от видовете ще бъдат заплашени.

Емке Любек, ръководител на направление Климата и енергетика в Европейския офис на WWF, посочва: „Промените в климата притискат нашата планета към ръба. Не само че нарастващите температури влияят пряко върху хората и тяхното благополучие, те застрашават екосистемите и биологичното разнообразие, които са от съществено значение за човешкия живот. ЕС трябва да действа, за да поддържа глобалното покачване на температурата под 2°C, съгласно Парижкото споразумение, като бързо прекрати използването на изкопаемите горива, започвайки с въглищата до 2030 г.“.

Днес климатичните промени видимо засягат ежедневието ни тук, в България, коментира Веселина Кавръкова, ръководител на WWF България. Редица видове в Черно море са заплашени, иглолистните гори съхнат, комбинацията от масов туризъм и климатични промени в защитените територии с крехък природен баланс ускоряват бързата загуба на биоразнообразие – например Седемте рилски езера са единствените високопланински езера у нас с лош консервационен статус.

Решението е всеки от нас да направи своя жест, за да помогне за опазването на природата, допълва Кавръкова. Затова и призивът на Часа на Земята, отправен към отделните хора, институциите и бизнесите е „свържи се природата“, покажи как твоят ежедневен избор в домакинството, транспорта, потреблението или почивката ще помогне да имаме опазени гори и реки, чист въздух и вода.

Ясната опасност от изменението на климата за хората, планетата и нейното биоразнообразие е причината, поради която на 24 март милиони хора по света ще се съберат за Часът на Земята. Те ще покажат своя ангажимент за опазване на биоразнообразието и ще бъдат част от дискусиите и решенията, необходими за изграждането на здраво и устойчиво бъдеще за всички.

Международната мобилизация, за Часът на Земята, също изпраща ясно послание към бизнеса и правителството, че има обща воля за промяна на негативните тенденции.

 
<
Budnavarna