Начало » Култура » „Опаковам луната в мисли“ от Мариела Русева

„Опаковам луната в мисли“ от Мариела Русева

Опаковам луната в мисли, които

ми заместват отминали чувства,

и така на небето облаци свити

потреперват и някак е пусто.

И угасям звездите, дето чертаят

на мечта отпреди силуета,

а светът заприличва на тъмната стая

със провесени плътни пердета.

После здраво опъвам на бриза юздите,

стене той и побиват ме тръпки,

а по плажа остават самотни и впити

да се лутат изгубени стъпки.

Аз по тях се завръщам към стара надежда,

тя изчезва, преди да я зърна,

и във мрак без луна постепенно проглеждам,

няма как пак назад да се върна.

Автор: Мариела Русева ®

Фотография: Мариела Русева

 
<
Budnavarna