По – влюбена в живота се събуждам
и всеки ден по – млада отпреди,
от повече по – малко имам нужда,
а бъдното самичко се реди.
И миналото все по – рядко викам,
не бързам да го търся за съвет,
най – новите мечти си тананикам,
захвърлям страховете си за смет.
И някакси усещам, че съм тука,
вибрирам, тръпна, дишам и творя,
превръщам се във слънчева пролука,
във себе си с поклон благодаря.
автор: Мариела Русева
снимка: Мариела Русева
The video description