Начало » Спорт » Пламена Димова устремена към световната титла по бокс

Пламена Димова устремена към световната титла по бокс

Пламена Димова е доказано име в родните бойни спортове. Състезателката на „Боил“ два пъти е световна шампионка по муайтай при аматьорите – 2009 и 2011 година, както и първа на планетата при професионалистите – 2011-а.

Две години по-късно защитава златото си.
Варненката има също една европейска титла на К1 и една на Кралицата на ринга в К1 (Queen of tne Ring). Спечелила е 3 балкански титли по кикбокс и над 20 държавни.

В ексклузивно интервю за „Народно дело Седмицата“ 27-годишната студентка във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“, специалност „Международни отношения“, разкри своята поредна голяма цел в спорта.

– Пламена, доколко е вярно, че следващата Ви цел е много висока?
– Дори най-високата. Искам да стана световен шампион по бокс за професионалисти при жените в лека категория – 58 кг. В последните 10 години титлата е притежание на арменката Сузи Кинтикиан, която живее и работи като треньор в Германия.

–  Какви са изискванията, за да стигнете до мач с нея?
–  Трябва да събера определен брой точки и ако го направя, такъв мач е възможен още през пролетта на 2017 година.

– Най-близките Ви битки?
– В края на годината среща за Интернационалната титла от 10 рунда с германката Тина Рупре. В момента моят нов мениджър Андреас Браун урежда датата и мястото. След това планирам и мач в Испания с Ева Нараню в 8 рунда. Държа да уточня, че за вбъдеще ще се представлявам сама, а не от клуб, заедно с треньора ми Мишел Трабант.

– Как се озовахте в Германия?
– Отидох през 2010-а, тъй като приятелят ми Петър Чобанов беше треньор по кикбокс в Мерзебург. Изиграх един мач в К1 и го спечелих, въпреки че немкинята бе с 9 кг по-тежка от мен.
Тогава съм впечатлила мениджъра Инго Баберски и той ми уреди мач за световната титла по муайтай в същия град през 2011 година. Излязох срещу много силната Тамара Блатер. Рускиня, която се биеше за Германия. Победих по точки, като интересното е, че цялата зала викаше за мен. Във втория третия рунд от трибуните ехтеше само: „Пламена, Пламена“.

–  Защо решихте да се посветите на бокса?
–  След като защитих световната си титла по муайтай при професионалистите в Германия през 2013-а, търсех ново предизвикателство. Отдавна исках да опитам в професионалния бокс и след като се прибрах в България, за да се оженя за Петър Чобанов, се върнах при него в Германия. Започнах да тренирам професионален бокс и да участвам в спаринги с мъже и жени. И така до октомври 2015 година, когато имах късмет да бъда препоръчана от кикбоксьора Алекси Христов, възпитаник на Красимир Кирилов, на световния шампион Грациано Рочигани.

– Какво Ви даде Рочигани?
– Беше основал клуб – „Роки тим“, заедно с брат си Ралф Рочигани и Мишел Трабант. Започнах да тренирам при тях, но след първата седмица не бяха очаровани от мен. Аз обаче бързо промених ситуацията и само след 3 седмици тренировки ми предложиха да участвам в първия си мач. Беше в категория 50,800 срещу чехкиня в Хамбург.

– Как се разви двубоят?
– Както бях събрала енергия и злоба, я нокаутирах в началото на първия рунд. После изиграх още 4 мача. Победих също с нокаут латвийка и друга чехкиня, а по точки – босненка. На 7 май тази година изгубих по точки от украинка. Така че до момента имам 4 победи и една загуба в 5 мача на професионалния ринг.

– Боксът засенчи ли К1?
– Не. К 1 си остава моята страст. Дори сега се прибрах отново в България и се подготвям в „Боил“ за европейското в К1 в края на септември в Марибор. Занапред се виждам само в професионалния бокс и К1, но докато в К1 съм успяла, в бокса тепърва трябва да го направя.

– Съжалявате ли, че сега мачкате на ринга, а не с пистолет?
– Не (усмихва се). Като малка наистина се бях запалила по спортната стрелба. Но тренирах и кикбокс. В осми клас ме приеха в спортното училище със спортна стрелба – пистолет. Бързо обаче ми омръзна и издържах само една година. Тежко беше всеки ден да тренирам два спорта. Трябваше да избера единия. Прецених, че стрелбата не е за мен, идваше ми малко скучна и напуснах Спортното.

– Кой Ви откри за кикбокса?
– Борик Богдасарян. Бях на 11 години, когато влезе в клас. Каза, че набира момчета и момичета за този спорт, който още не бе популярен у нас. Стори ми се интересно и започнах при него. След две години се преместих при Красимир Кирилов в „Боил“. Това е треньорът, който е направил най-много за изграждането ми като състезател и на когото винаги ще съм благодарна.

– Помните ли как спечелихте първата си голяма титла?
– Да. Беше в Банкок през 2009-а, когато станах първа в света на муатай. Бях едва на 20 години, а всички мои съпернички – с 2-3 години по-големи. На финала отказах състезателка на Малайзия във втория рунд.

 
Budnavarna