Начало » Общност » Майка на момиченце от Варна: Съдът даде детето на баща му адвокат, обвинен в педофилия!

Майка на момиченце от Варна: Съдът даде детето на баща му адвокат, обвинен в педофилия!

За скандален случай, при който Варненският районен съд дава родителските права на баща адвокат, въпреки обвиненията в педофилия.

Срещу него има жалба от майката на детето в прокуратурата, на база на която е заведено досъдебно производство за сексуално посегателство върху детето от бащата, както и заведено дело по Закона за домашното насилие. По делото за домашно насилие има издадена Заповед за незабавна защита, с която бащата се задължава да се въздържа от насилие спрямо детето.

Преди да е приключило досъдебното производство обаче, както и делото по Закона за домашното насилие, съдът финализира бракоразводното дело и съдия Геновева Илиева дава правото на бащата да се грижи за дъщеря си.

Въпреки многобройните жалби и сигнали до съд, прокуратура, Агенция за закрила на детето и Социално подпомагане във Варна и София, въпреки становището на клиничен психолог в психологични консултации, че върху 7-годишното дете е упражняван сексуален тормоз, както и участието на психолога като свидетел по бракоразводното дело, въпреки експертиза по същото дело, в която се посочва, че върху момиченцето е имало физическо и психическо насилие, съдът се произнася в защита на колегата адвокат. В решението се посочва още, че детето ще има право да вижда майка си по два часа седмично в присъствието на психолог в ДСП-Варна. Майката разказва, че докато са живели заедно, бащата я е заплашвал многократно, че ще я унищожи и ще й вземе детето с връзките и влиянието си навсякъде, съд, прокуратура, полиция, Закрила на детето, говорил е за роднински връзки в ДСП-Варна, както и за политически натиск. Майката споделя, че не само детето, а и тя самата е жертва на домашно насилие от съпруга си, но не е посмяла да се разведе досега, заради страха и ужаса, че бащата ще направи всичко възможно да й отнеме детето.

За кошмара, през който е минало момиченцето, докато трае съдебната битка между родителите, за страховете и изолацията, в която живее, разказа неговата майка Антоанета Рачинска. Тя предостави документи до отделните институции, части от които ще публикуваме по-долу.

В обръщение към съдията по делото за домашно насилие майката моли за защита на дъщеря си като излага факти и обстоятелства за състоянието на детето и водените до момента дела.

Ето и извадки от текста на една от последните молби на Антоанета Рачинска до съдията по делото за домашно насилие от 5 ноември, дни преди съдът да се произнесе че дава детето на баща му. В текста са описани фрапиращи подробности, дадени от детето, които съдът не е взел под внимание:

„Обръщам се към Вас като родител на А.Т. с молба да издадете заповед за незабавна защита и да бъде наложена забрана на баща й Тодор Рачински да приближава пострадалото лице на по-малко от сто метра, както и жилището където живее, както и местата за отдих за срок от осемнадесет месеца. Моля срока по чл.5, ал.1, т.2 от Законът за защита от домашното насилие да бъде максималния тъй като съществува пряка, непосредствена, реална опасност за живота, психиката и здравето на малолетното ми дете с оглед следните обстоятелства:

На първо място детето няма нито физическа, нито психическа готовност дори да се срещне с бащата, още по-малко да бъде настанено трайно при него, то категорично отказва всякакъв контакт с баща си, страхува се много от него.

Тя вече е казала какви неприятни неща й е правил баща й с нея на психоложката си. Детето се страхува, че ако разкаже и бъде дадено на бащата, може пак да й се случват лоши неща всеки ден, а аз като майка се страхувам, че може да й се случи най-лошото, за да не проговори повече. Страх ме е за живота на детето си, тъй като съпруга ми ме е бил многократно докато живеехме заедно и знам на какво е способен.

Било е упражнявано насилие върху нея от бащата – приложени са по делото психологични консултации на клиничен психолог, като за насилие е писано в бракоразводното дело и в експертизата на вещите лица.

Налице е Досъдебно производство № 1159/18г. срещу бащата за престъпление по чл.149 ал.1 от НК за педофилия.

Детето ми не желае и не посещава училище и допълнителните школи от миналата година, защото първите седмици беше болна, а след това сподели, че се страхува много, че баща й ще я вземе след училище с полиция и отново вкъщи ще я бие, пипа по „пишото“ и ще й прави пак всички неприятни и страшни неща от миналото, които дъщеря ми споделя сега. Друга важна причина за страха на детето от училище, която разбрах тези дни, е че миналата година в подготвителната група детето е споделило на много от своите добри приятели какви лоши неща й е правил баща й, като тя е очаквала да я защитят, но децата са започнали да я отбягват и да й се присмиват и явно са споделили със семействата си, тъй като спряха да се събират с нас и не ми даваха логично обяснение защо. Сега разбирам, че детето ми е споделяло за насилието от баща си на много други хора и е търсело защита и категорично не желае и тази година да му се случи същото в училище. На детето са осигурени всички учебни материали за първи клас, по които учи вкъщи с помощта на баба си, майка си и позната на семейството начална учителка, но поради факта че се нарушава нормалния му социален живот и аз държа като майка детето ми да се образова и да общува с връстниците си като всяко нормално дете за възрастта си, моля в защита на висшите интереси и права на детето, да му осигурите така нужната закрила и спокойствие, за да посещава училището и школите си без страх и унижение.

Физическото и психическото състояние на детето ми е крайно тежко и плачевно, а именно: почти постоянно боледува и разкрива, че се чувства като в един черен тунел без изход, разказва че иска всичко това да приключи вече, баща й да я остави намира, надалеч, иска да живее с мама и баба, да ходи отново на училище и да играе без страх навън, да има отново приятели, които да не я отбягват и да не й се подиграват заради баща й.

В свои рисунки, а след това и пред психолог, детето разказва: че баща й я е слагал върху краката си, на половия си орган, „там от където пикае“, седнали пред лаптопа му и е показвал на детето клипчета на сексуална тематика, мъж и жена се срещали, запознавали се, отивали вкъщи, целували се, голи се ближели, търкали си телата, като през това време я е друсал върху половия си орган; баща й си е пъхал неговия език в нейната уста и я е пипал и гъделичкал по пишото; в тоалетната баща й е бъркал с пръст отпред и й е казвал, че й прави хубави неща и й помага; в началото на дъщеря ми й е харесвало и й е било приятно, но по-късно започнало да я боли, започнало да става много често и да й е неприятно, тя каза почти „всеки ден“ и започнала да се крие от баща си. Детето ми припомни случая когато се скрива в детската стая и се заключва, стои там много дълго, бащата й не ми се обажда на работа и след като се прибирам, разбирам от бащата, че детето стояло там с часове, докато дойде фирма да разбие вратата. Детето и бащата нищо не ми обясниха, детето плачеше, не даваше да го измия, стискаше крачета и питаше какво ще му правя. Дъщеря ми споделя че след като е започнала да се крие от него, той е започнал да я удря в унизителната поза с главата надолу, дупето нагоре и да казва че е виновна.

Физическото и психическото състояние на детето се влоши много, след като разбрахме за назначената полицейската закрила от съда за детето, с която ще се попречи за обективни експертизи/разпити както по Досъдебното производство срещу бащата, така и по-това дело. Детето не попада в нито един от критериите в наредбата за полицейската закрила и по-никакъв начин не е застрашено при отглеждане от майка си и баба си. Тя се чувства прекрасно в дома си с мен и майка ми, излиза само с нас хваната за ръцете ни, с чести молби да я нося, защото баща й може дойде и с полиция да я вземе, често плаче от страх от баща си и заспива трудно, като стиска ръката ми и ме моли да не я дам на баща й. Влошаването на състоянието на детето е в следствие на страха и ужаса че ще бъде предадено насила на бащата с полиция, въпреки явното му нежелание и отказ да се срещне с него, както и факта че категорично отказва да посещава училище въпреки голямото си желание да учи със връстниците си, защото появи ли се там ще бъде предадено насила на баща си. Детето отказва да даде показания в каквито и било експертизи/разпити, ако не му гарантират, че няма да бъде предадено на бащата, като твърди че ако аз, баба й или психоложката й не сме до нея, тя нищо нямала да каже. Още повече, че вече детето е било манипулирано в първата експертиза по привременните мерки от вещите лица, на която ми беше заявено да изляза и да оставя детето само, като по негови думи е карано да казва през цялото време, че трябва да обича баща си и трябва да отиде при него, като след разпитите заяви че това е най-страшния й и ужасен ден в живота й и не желае да бъде разпитвана отново, като случая е описан в психологична консултация на клиничния психолог на детето.

По делото сме приложили и документи, че детето ми е правило припадък с гърч и е наблюдавано периодично от невролог и съответните специалисти, а аз съм изключително притеснена за здравето и психиката на детето си, които се влошават с всеки изминат ден и Ви моля да осигурите незабавна защита на детето ми да не бъде приближавано от баща си.

Моля за незабавна защита за дъщеря си, и поради факта, че ужаса който преживяхме аз и дъщеря ми по време на съвместния ни живот с баща й продължава и сега с текущи заплахи, включително и такива за живота ми . Докато живеехме заедно съпруга ми ме заплашваше ежедневно, че ще ме убие, унищожи и ще ми вземе детето с връзки, познанства и влиянието си в съда, полицията, прокуратурата, роднински връзки в Социално подпомагане, както и в Закрила на Детето. След като ми дадоха упражняване на родителските права, ме заплаши, че ще ми вземе детето с Частен Съдебен Изпълнител, с полиция насила, като няма да идва до я търси. Сега се опитва да докаже че съм отчуждила детето от него и затова има страх от бащата. Категорично отричам подобно нещо, твърдя, че той нарочно не идваше да търси детето и пускаше жалби и молби с лъжи и клевети, за да докаже отчуждение, както и твърдя че не аз, а именно той беше отчуждил детето от мен докато живеехме заедно и после след началото на развода отчужди детето от себе си с собствените си действия на агресия и заплахи, както и бездействия като не идваше да я търси. Всички тези неща могат да бъдат потвърдени от майка ми и детето.

Подала съм сигнал до Висшия Съдебен Съвет за бракоразводното дело, тъй като сме искали многократно отвод на съдията и смятаме че процеса беше опорочен, че има пристрастност и правата и интересите на бащата бяха поставени  над висшите интереси и права на детето ми, за което говорят сами по себе си всички факти и доказателства по делото както и факта, че съдията отказа да спре делото, докато текат следствени действия по досъдебното производство, докато тече делото по ЗЗДН и докато бъде изяснено дали има извършено насилие върху детето ми, като не само че упражняването на родителските права беше дадено на бащата, но и беше назначена полицейска закрила за детето ми да бъде дадено насила на бащата. По делото се опитаха да ме изкарат луда и опасна за детето ми, което категорично отричам и за което прилагам психиатрично удостоверение от директор на психиатрия и съдебен експерт в София, както и твърдя че при един разпит детето ми ще разкаже чувства ли се застрашено и как е гледано от майка си, като тази възможност беше осуетена с полицейската закрила над детето ми. Във тази връзка моля за вашата обективност и безпристрастност като съдия, както и моля да защитите висшите интереси на детето ми, да осигурите не само спокойствието и сигурността му, но и да го върнете към нормалния му социален живот.

Подала съм сигнали до Държавна Агенция “Закрила на Детето“ и до Агенция Социално подпомагане при МТСП, като с отговорите им бях препратена обратно във Варна, където бях осведомена за възможностите да ползвам кризисен център, препратена към него и получих отказ да бъдем настанени. Сигналите пуснах, заради отношението на служители на съответните институции, които ме убеждаваха да накарам детето да отиде при бащата на срещите въпреки неговия категоричен отказ и неготовност, въпреки огромните ни съмнения за извършено насилие над детето и досъдебното производство. В последствие ми беше обяснено че дори и да бъдем настанени в Кризисен Център с полицейската закрила, бащата има право да вземе насила детето. “

В заключение майката настоява експертизи и разпити да бъдат осъществени в „Синя стая“, в максимално щадяща среда, с запис и предварително дадена незабавна защита на детето й. Но съдията по делото за насилие не само, че не назначава „синя стая“ за детето, в която да се извършат разпит и експертизи на детето обективно със запис, но и отказва да промени вече назначените мерки за закрила-бащата да се въздържа от насилие върху детето, в това бащата да не доближава детето на по-малко от сто метра. Така заплахата детето да бъде взето насила с полиция и предадено на бащата остава, както остават и неосъществени всички експертизи и разпити, които биха довели до разгръщане на процеса и разкриване на истината.

Майката е твърдо решена да се бори докрай за детето си. В молба нейните адвокати са поискали отвод на целия съдебен район, която към момента е без отговор. Предстои решението на Районен съд по бракоразводното дело да бъде обжалвано на по-горна инстанция, където Антоанета разчита на обективен процес и справедливост. Тя призовава всички граждани и обществени организации, които могат да й помогнат да се свържат с нея на имейл: zaednomajkaidete@abv.bg

Източник: varna24.bg

 
<
Петя Митева