Начало » Спорт » Близнаците Иванови с проект за школата на Черно море

Близнаците Иванови с проект за школата на Черно море

Retro_Muzei

Близнаците Деян и Калоян Иванови са може би най-добрите играчи излезли от школата на Черно море наред с Тодор Стойков в последните 20 години. Техните кариери все още са далеч от приключване, но въпреки това те мислят и как да помогнат за бъдещето на родния си клуб. Преди няколко месеца Черно море бе пред разпадане, но бе спасен и довърши сезона в НБЛ, а сега започва на чисто. Част от новия проект са варненски бизнесмени, както и самите близнаци Иванови, които са решени да възродят школата и да я направят за пример, при това не само у нас. Пред BGbasket.com Деян разказа за проекта в детайли, а той наистина е уникален по роди си за България и само можем да се надяваме да се получи, тъй като ще служи за пример:
„Събраха се бизнесмени от Варна – Павлин Николов, Стефан Николов, Стоян Стоянов и други, които са хора разполагащи със средства, с възможности и с емоция, с която искат баскетбола във Варна да не умре. Те имат най-доброто желание да не оставят града без баскетболен отбор. Искам да подчертая, че в баскетбола, и особено във Варна, никога не е можело да изкараш пари или дивиденти от това. Ти винаги даваш пари. Само адмирации за тези хора, че са се събрали да дават.
Понеже ние поддържаме много добри отношения с тях, те ни извикаха, за да поговорим за начина, по който ще се развива нашият отбор. Ние с Калоян сме го мислели това отдавна, а с него стигнахме до мнението, че най-важно е да се развива школата и то тя да се развие по такъв начин, че да е основното нещо във Варна. Мъжкият отбор ще бъде финансово подсигурен от тези хора. Нашият отбор няма да се бори за титла и искам да обясна защо, тъй като в случая това е много важно. В България дали си първи или осми, няма никаква разлика. Тук няма изпадане, няма и качване от Б в А група. Всички отбори играят и плейофи и за купата. Така че няма някакъв реален стимул твоят мъжки отбор да завърши първи, това реално не ти дава нищо – нито участие в Евролига или Еврокъп, които са турнирите, които могат да ти донесат приходи.
Нашият мъжки отбор ще бъде единствено и само за развитие на играчи. Това ще е отбор, който ще бъде трамплин за играчите, които от школата получат възможност да играят в лигата. Няма да има цели за спечелване на титла, купа и т.н. Това са целите в първите години на този проект, който сме направили, защото реално ние сменяме цялата схема на школата.
Оттам нататък школата ще бъде съставена по следния начин. Моята лична идея е тези деца, които тренират в нея да бъдат абсолютно обезпечени. Няма да има такси, школата трябва да е безплатна, за да може, когато детето дойда да тренира и играе баскетбол без да трябва родителите му да изкарват пари и да дават. Ние гоним друг таргет от деца. Тези, които имат финансова възможност не са до такава степен мотивирани да играят какъвто и да е спорт. От моето детство аз се сещам, че ние сме имали години, в които положението действително е било много зле, както и такива, в които е било много добре. Имаше години, в които семейството ми нямаше достатъчно пари да си купим коледна елха. Сещам се, че когато играехме баскетбол и ме питаха какво искам да се случи като порасна, а аз отговарях, че искам да играя баскетбол в такъв отбор, че когато отворя хладилника винаги да има кола. И именно в това е парадокса. У децата, при които има осигурено всичко, мотивацията понякога пада и няма тази нагласа да се борят. За децата от крайните квартали обаче, нещата стоят по друг начин. Единственото нещо, което може да ги изкара от този живот е спорта. А те нямат възможност да си плащат за спорт. Това с таксите е изключително порочна практика в България.
Това е основната идея на мен и брат ми – да създадем школа, която да се напълни само с деца, които искат да играят и да са напълно обезпечени. Затова на нас ни трябват средства. Аз и брат ми сме тръгнали по някакъв начин с тези хора да търсим пари, за да можем да осигурим школата. След това започваме и приобщаване на клуба за инвалиди във Варна, защото ние сме един голям град, в който имаме щастието да имаме клуб за хора в неравностойно положение. Той е задължително да бъде приобщен към нашия отбор. Тези хора трябва да се чувстват част от отбора, да се чувстват живи. Това е нещо, което ще направим. Те ще бъдат част от Черно море.
След това трябва да обясним на родителите на децата от школата какви са привилегиите, които биха ги привлекли към отбора. Освен, че тренировките ще бъдат безплатни, то въпросът е защо трябва да тренират баскетбол. Баскетболът може да се превърне в професия. Голяма част от родителите си, защото след 17-годишна възраст, когато е решителният момент дали ще станеш баскетболист и ще започнеш да си храниш семейството с това, много голяма част от децата просто не успяват. Това се случва, след като са си отдали десет години от живота на тренировки, при което това означава, че учението е останало на заден план и реално остават на улицата. В нашата школа няма да е така. В нея ще предлагаме тези деца, които завършат и не могат да влязат в големия баскетбол и да станат професионалисти, да се върнат на най-долно ниво и да се занимават с баскетбол. Ще им се предлага баскетбол и ще се прикрепят към най-долната възрастова група, където с други треньори ще водят занимания на деца между 8 и 12 години, след което ще имат възможност за растеж.

 

Ние ще променим и схемата и начина на водене на тренировки. Няма да има треньор, който ще хване една възраст и ще изведе от началото до края. Ще си има специалисти за всяка възраст – за 8-12-годишни един специалист, между 12 и 14 друг, между 14 и 16 трети. Там е критична възраст и вече разбираш дали даденият състезател ще стане добър, колко добър ще стане и до каква степен може да е баскетболист. След 16-годишна възраст вече идва човекът, аз и брат ми искаме да е чужденец, който ще бъде треньор на този отбор. Ние ще вържем нашата школа със сръбска агенция, за да можем да имаме обратен контакт, за да може тези хора да идват и да гледат какви таланти имаме ние. Критичното ниво на българския баскетбол е 20-годишна възраст, след което тъпчеш на едно място, ако не си излязъл в чужбина. Излизайки в чужбина през тази агенция, която е най-силната в Европа, тези деца ще могат да си намерят работа и съответно да играят в по-добри първенства, а след това те ще се върнат да играят национален отбор. Реално ние искаме да създадем играчи за националния отбор тръгвайки от школата, защото той може да бъде създаден само така.
Всичко останало около самата школа са проекти. Започнахме съвместна работа с Баронеса Денислава Ангелова от Плевен. В нашата школа ще се предлагат тренировки на деца болни от диабет. Лагерът за такива деца, който тази година се състоя в Кранево е нейн. С нейна помощ ние ще се опитаме да създадем така школата, че да можем да сме конкурентни в Европа със създаването на проекти, които по някакъв начин ще могат да ни помогнат. Искаме да назначим хора с цел, искаме да осигурим възможност на хората в инвалидни колички да тренират, както и на децата болни от диабет да правят същото. Това, което правим е един социален проект, който е безпрецедентен в България. Благодарение на това, че започваме да работим заедно, освен осигуряването на безплатни тренировки за деца, заетост след навършване на 17-годишна възраст в сферата на баскетбола, започнахме и преговори с висши учебни заведения. Това е нещо, на което аз много държах и чакаме да подпишем, засега сме се разбрали само устно. Започнахме преговори с някои от най-елитните университети в България, в които на нас ни се обеща, че ще бъдат разкрити специални места за влизане с приоритет във въпросните висши учебни заведения за нашите деца от школата – с намалени такси, с приоритет да кандидатстват помежду си, а не с децата, които са били в елитните гимназии. Тоест, само заради това, че децата тренират в школата на Черно море и са стигнали до момент, в който не са могли да се развият професионално като баскетболисти, ще имат право на отворените квоти в определени университети, за да могат да кандидатстват и да имат преференции при влизането в тях.
Реално се получава, че ние се опитваме да осигурим безплатни тренировки, опитваме се да осигурим треньори от чужбина, които да започнат да обучават наши треньори, които ще бъдат младите, които са навършили 17-18-годишна възраст. Опитваме се да осигурим и най-важното нещо за родителите – сигурност, че след завършване на училище децата им няма да останат на улицата като специалисти само в сферата на баскетбола, а ще имат възможност да влязат във висши учебни заведения. За мен най-важното за детето е да има развитие след навършването на тази възраст, защото тя е най-важна. Това е един проект – интеграция на хора инвалиди, интеграция на деца, обръщане на общественото мнение, че диабетът е такава болест, че едва ли не те прави инвалид, осигуряване на безплатни тренировки и осигуряване на бъдеще на тези хора, които са завършили школата. Дали те ще станат треньори, физиотерапевти или доктори, това ще бъде благодарение на това, че са тренирали в тази школа.
Това е проектът, който се опитваме да осъществим и сме започнали работа по него с различни институции, от които ние да можем да усвоим средства. Реално за цялата тази работа на нас ни трябват 300 000 лева годишно. На някои тази сума може да се струва смешна, но това осигурява всичко, които изброих по-горе за 300 деца. Това е социален проект. Не е само да идваш и да тупкаш топката. След това ангажиментите падат върху мен и брат ми, тези деца, когато станат на 16-17 или 18 години, ние да можем да ги пратим в чужбина, където да играят в добри първенства, да печелят повече пари и да се върнат в България, където да покажат, че ние можем да създаваме национален отбор, а не вътрешно първенство. На нас ни трябват хора, които играят в чужбина, за да има национален отбор. На нас ни трябва национален отбор, а за да има такъв то всичко започва от школите. Националният отбор не започва от шампиона на България, а от детско-юношеските школи.“

Retro_Muzei
Budnavarna

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *