Начало » Общност » Вандализмът по детските площадки (снимки)

Вандализмът по детските площадки (снимки)

Нова купчина думи по стара колкото света тема ще изпишем и днес. И аз знам, че с написаното няма да променим ничие мислене. Нито ще спрем разрушителното поведение на вандалите. На хаоса. И все пак в дъното на този материал ще мъждука светлината на един човек, когото аз наричам „Добрият самарянин на площадките“. Ако само един човек се запали от неговата светлина, знам, че си е струвало да снимам и пиша пак.

 

Общината постави 230 чисто нови площадки

само преди броени месеци. До края на миналата година все още монтираха детайли в някои квартали. Накъдето се обърнеш, ги виждаш. Чистички, пъстри, модерни. Доколко здрави и устойчиви са спрямо здравината на едновремешните – това е друга тема. И навсякъде тръгна заразата на дребното хулиганско разрушение. От първата седмица. Буквално. Строшени детски и спортни площадки, счупени пейки, изкорубени кошчета за смет, непристойни и грозни надписи, липсващи парчета от ограда, откраднати и сцепени на две съоръжения.

ТАКА ИЗГЛЕЖДА НАСКОРО ПОСТАВЕНА ЛЮЛКА на нова детска площадка
За самарянина на люлките Стоян Кюркчиев съм писала и преди. Повече от 30 г. той наблюдава и поддържа детската площадка пред блока, в който живее, в района на “Патриарха“ във Варна. Заковава счупеното, подновява дъските, боядисва, излъсква поовехтялите катерушки и люлки, ремонтира опасните съоръжения. Докато площадката бе със стария си социалистически вид, някак си неговата бдителност бе спасителна. Потърсих го обаче сега, след като пред очите ми всеки ден се разрушават една след друга чисто новите варненски площадки. И го намирам пак с чук и пирони, с трионче и дъски да снове из площадката.

 

РЕДОВНА ГЛЕДКА на изпочупена ограда

 

Уморен е, зарича се да спре да помага и да кърпи. „Но сърце не трае, не мога да търпя как ден след ден вандалите трошат и нехаят за беопасността на децата“, споделя пенсионерът. Ето, преди седмица едно малко дете се промуши през счупена на две дъска в оградата и се нарани. Дълго плака и ръчичката му беше в кръв. През нощта вандали бяха изпотрошили няколко дъски от оградата. Закърпих  я с по-големи парчета дърво, за да не се промуши и нарани друг малчуган. Там пък откъснали масичката в къщичката на площадката. На кого му пречи? Кажете ми, на кого да се оплача? Казвам на родителите, на никого не му пука, никой не си взема бележка.

 

Тук заковах нова масичка, за да си играят децата. Гледах да е подобен цвят, пъстра и интересна. Там сложих парче дъска, което хем да става за рисуване с тебешири, хем да пречи на по-малките деца да се провират през дупката. Наскоро изчезнаха вратичките на площадката. Едната от тях води към паркинг и малките деца са застрашени от минаващите коли. Сложих временна пантичка, която да спира прибягващите малчугани. Ще помисля за нещо по-трайно.

 

 

Постоянно ставам свидетел на шумни компании, пиещи и пушещи младежи, на трошащи и подивели млади хора. Обаждам се на полицията, идват патрули. Понякога заварват вандалите, но ги пускат с обяснението, че нищо не могат да сторят, че „държавата ни била такава“. Какво ни е на държавата, ако ние самите имаме съзнание? – питам аз. Държавата ли ни е виновна, че не умеем да пазим? И новото, да не говорим за старото. Няма ли закон, наредба, според която тези полицаи да глобят и накажат младежите или родителите им? Ако всеки път ги пускат ненаказано – как ще спрем следващите да не чупят? На нас явно не ни стига съзнанието и ни трябва друг механизъм, друг начин да ни застави да пазим.

 

 

И минава добрият самарянин всеки ден и почуква, поправя, бди за безопасността на децата. На чуждите деца. Защото не може да трае тихомълком да се руши пред очите му. На негово име децата казват нарицателно на въпросната площадка “дядовите люлки“.

Въпросите си за съзнанието и контрола зададе риторично чичо Стоян. А нашите въпроси са: Наистина ли няма наредба и закон, на базата на които полицията да изиска среща с родител и да глобява по сигнали?
След като до всяка площадка има табели с телефон за връзка, защо досега никой не е дошъл да поправи или поднови счупено съоръжение?

 

Дъска, поставена от Стоян, която предпазва децата от ново от нараняване, а и се ползва за рисуване с тебешири

 

На всяка площадка за игра трябва

да има информационна табела кой я стопанисва. Табелата на откритите площадки за игра (може да са повече от една) съдържа задължително следната информация: за стопанина на площадката (собственика, наемателя или концесионера на имота, на който се намира площадката), както и данни за контакт; възрастовата група на децата, за които са предназначени съоръженията; забрана за разхождане на домашни любимци, с изключение на кучета-водачи; забрана/ограничаване движението с велосипеди, мотопеди и др. в зависимост от възрастовата група; забрана за ползване от деца под 3 г. без придружител (важи за площадки за деца до 3 г.); забрана за навлизане на коли; телефон за спешни повиквания – 112; потенциално опасни дървесни видове, които се намират на територията на площадката; забрана за тютюнопушене. ИМА ЛИ ГИ? И кой ги спазва?

 

Орган за контрол по смисъла на закона е търговско дружество

(АД или ООД), което е получило сертификат за акредитация от Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация” за извършване на контрол за безопасност на детските площадки и действа по възлагане на клиенти. (ИА БСА е националният орган по акредитация на Република България.) През времето на експлоатация лицата, стопанисващи площадките за игра, носят отговорност за поддържането и изправността на съоръженията за игра. Те са длъжни да имат план за контрола и поддържането им, който включва извършването на постоянен, периодичен, годишен основен контрол. Постоянен контрол се извършва на всеки 7 – 10 дни за установяване на видими опасности, като например липсващи части от съоръженията или повреди; периодичен контрол се извършва на всеки 1 до 3 месеца, като се извършва подробна проверка на функционирането и стабилността на съоръженията. Основен годишен контрол на площадката за игра се извършва на всеки 12 месеца по възлагане на стопанина от орган за контрол. Някой да е срещал досега подобни контролиращи органи?

 

При всички положения е добре, когато забележим, че съоръжение на детската площадка е неизправно – липсва болт, винт, счупена е дъска или друга част, да не качваме детето си на люлката или въртележката с оглед неговата безопасност. Редно е да сторим и още нещо. Нашето дете днес се отърва. Но може друго дете да се контузи или нарани. Нека използваме оставения телефон за контакт с лицето, стопанисващо площадката, или подавайте сигнал за това в общината. Така поне компетентните лица има шанс да поставят предупредителна табела, че съоръжението не бива да се използва до неговото ремонтиране или подмяна. Община Варна вложи 15 млн. лв. за тези 230 площадки. Така ли изглеждаха те само преди година-две, когато се поставяха? И къде зимува всъщност съзнанието на човека? Кога се кове? В първите 7? Или цял живот? Природата дава на всекиго енергия, която е творческа. Тя се превръща в разрушителна само тогава, когато бъде възпрепятствана, когато не се позволява никакъв естествен поток.

 

Защо младежите трошат безогледно и още по-важно – възразяват и ругаят нагло, когато по-възрастни им направят забележка? Някакъв възел се е появил, някакъв комплекс. Може би далеч назад, може би в семейството и възпитанието се корени неразбирането в незрялата глава на порастващия тийнейджър, че той не е дошъл на този свят, за да руши, а да създава. Може би не е късно да спрем за миг, да погледнем собствените си деца и да се запитаме – какви хора растат у дома? Имаме ли вина за тяхната агресия? Можем ли все още да променим нещо? От нас също зависи утрешните пораснали хора да създават, да творят, да бъдат полезни.

 

 

 

Източник: Черно море

 
Budnavarna