Начало » Общност » За прекрасния живот при Тодор Живков

За прекрасния живот при Тодор Живков

Retro_Muzei

Тази вечер попаднах на тази снимка. На море сме. С майка, татко и сестра ми. 1969 година. Разцветът на социализма. Със сестра ми сме щастливи. Щастливи са и нашите. Млади и здрави соцтруженици. И вече почвам да разбирам носталгията по социализма.
Сега тези, где са на моите години и тези на годините на родителите ми, помнят морето. Помнят щастливите мигове. Прекрасно време. Безгрижие, слънце, детство и младост

После ровя и попадам на следващата снимка. Със сестра ми сме. Още не съм тръгнал на училище. Сигурно някой ще се смее, но в сравнение с повечето си приятели бяхме добре облечени. Тук сме малко неглиже. Панталоните ми са явно от лани. Пуловерът го е изплела баба ми. Вълнен. Вълната е от наще овце. За тях косим сено по тилилейските поляни, що хубавите са у ДЗСто. Пуловерите бяха кът.

Парите също са били кът. Баба работеше в стопанството за два лева на ден. Дядо работеше в дърводелския цех. Пак за два лева. Баща ми работеше като крояч в шивашкото предприятие, а мама ковеше касети в дърводелския цех. Нощем баща ми шиеше панталони. Страхотен шивач. Идваха хора от цялата околия, ама идваше и бирникът. Не му даваха да шие. За един панталон взимаше
2.50 лв.
tn_20150930_170848
Един хляб бе 15 стотинки. Една баничка 10 стотинки. Кило кучешка радост бе 3 лева. Работиш ден и половина за кило салам. Два дена и половина работиш за каса бира. Друго немаше.

Retro_Muzei

Сега сметам и се чудя!?!? Кое бе, мама му стара, бе евтино?!? Китайските ми патъци ли? Или морето, где се трепеха цяла година, та да се почувстват хора поне десетина дни. Или колата за 6 600 лева, где я чакаха десет години. Сигурно е бил евтин телевизорът!? Пирин. За него не знам колко чакаха. Не знам и колко е струвал. На него гледах как Левски утрепа чорбата със 7:2.

Сетих се и друго. Колело ми купиха чак в пети клас. С връзки. Ски малко по- рано. Пак с връзки.

А баба ми стоеше през зимата без работа. Дядо и мама работеха у ледените халета. Шест дни у седмицата, за по 50 лева. Не на ден. На месец.

Та те това се сетих да ви кажа. И когато пишете глупости за евтинията се сетете, че най- евтин бе труда. За бирниците да не говорим.
Ай мола Ви се!
Та в заключение:
Бъдете умни! Не пожелавайте нещо, где ако ви стигне, ще ви се ще, да не сте го пожелавали!

 РЕДАКТИРАНО.
 ПП. Понеже ме обвиниха, че изопачавам числата тук ви давам справка за минималната работна заплата. Това са постановления на МС. Не са текезесарски приказки.
1989 01.07.1989 – 30.06.1990  140.00лв.  ПМС № 97/1988 г.
1985 01.10.1985 – 30.06.1989  120.00лв.  ПМС № 56/1985 г.
1984 01.09.1984 – 30.09.1985  110.00лв.  ПМС № 16/1984 г.
1979 01.10.1979 – 31.08.1984  100.00лв.  ПМС № 50/1979 г.
1973 01.06.1973 – 30.09.1979  80.00 лв  ПМС № 6/1973 г.
1970 01.01.1970 – 31.05.1973  65.00лв.  ПМС № 33/1969 г.
1968 01.01.1968 – 31.12.1969  60.00лв.  ПМС № 63/1967 г.
1965 01.10.1966 – 31.11.1967  55.00лв.  ПМС № 53/1965 г.

Автор: Роси Антов

Budnavarna

Коментари (1)

  1. хаха казва:

    Лелеее.., Какви неудачници сте били по-онова време..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *