Начало » Общност » Мръсните тайни за дрехите ни

Мръсните тайни за дрехите ни

В бояджийницата Colours of Nature Виджаякумар Варатхан енергично приготвя казан с индиго. На 51 г. той изглежда болнав, с костеливо тяло, но се движи напред-назад, наклажда огън на открито, върху който вари котли с естествени оцветители от растения, пише Washington Post.
Той работи тук от 15 г., но до началото на 30-те си години Варатхан смесва химикали в обикновена фабрика за дрехи в същата област в Южна Индия. Там той се разболява, в резултат на което кожата му започва да се бели. Дори днес тя е обезцветена. „Доста е зле, но нямах избор“, споделя Варатхан на разваления си английски.

Конвенционалното текстилно производство е тежко както за хората, заети в него, така и за тяхната земя. Възникнат проблеми в почти всички фази от процеса – генетично модифицираните семена, които оказват натиск върху бюджета на фермерите, пестицидите, използвани в нивите с памук, острите химикали в боядисването, токсичните отпадъци, които замърсяват реките, и химически третираните дрехи, които в крайна сметка се озовават на сметищата.

Проблемите се задълбочават в бързооборотния и с ниски цени сектор на т. нар. „бърза мода“, който стимулира евтиното производство и променя мисленето.

Новосъздадени малки компании инвестират в органичното земеделие, естествените оцветители и прозрачната снабдителна верига, която окуражава купувачите да мислят за последиците от покупките си. Те продават стоките си онлайн и в малък, но нарастващ брой американски магазини.

Сред тях са базираната в Колорадо компания PACT, която произвежда бельо и халати от органичен памук, базираната в Ню Джърси компания Boll and Branch, която продава чаршафи от органичен памук, одеяла и кърпи, и две компании в Лос Анджелис – Jungmaven, произвеждаща тениски от коноп и органичен памук, и Industry of All Nations, чиито дрехи са произведени с естествени оцветители и фибри от цял свят.

Географският център за повечето от тези стартъпи е Индия, вторият по големина текстилен производител в света след Китай. Текстилната промишленост в страната носи приходи от 108 млрд. долара годишно, а в нея са заети над 35 млн. души, включително Варатхан и колегите му от Colours of Nature.

„Чисти“ дрехи

Въздухът в бояджийницата мирише на ферментирало индиго, наподобяващо миризмата на кравешки изпражнения. Мъже са надвесени над казани с индиго и потапят тениска след тениска, някои от тях много пъти, за да постигнат наситен тъмен цвят.

Те предават оцветените дрехи на облечени в сари жени, които ги хвърлят върху въжета за простиране. Тениските стават от зелени на сини, след като индигото се смеси с кислород. Десетки тениски в различни вариации на синьото се сушат на въжета, опънати насред слънчево поле.

„Само си помислете, че така се правят повечето ни дрехи – потапяне и сушене. Няма нужда от химикали. Просто трябва да се обърнем към земята за помощ“, казва Хуан Герскович, съосновател, заедно с брат си Фернандо, на Industry of All Nations. Той прекарва няколко месеца от годината в общностите в Индия, Латинска Америка, а понякога и в Африка, където се произвеждат дрехите на компанията.

Винаги включва и Colours of Nature в Ауровил в обиколката си. Бояджийницата е ключов елемент от проекта „Чисти дрехи“ на компанията в Южна Индия – дрехи, произведени по начин, който стимулира чистите реки, океани, почва и въздух.

Хуан, който е облечен в дрехи на компанията си – тъмносини памучни панталони и широка бяла памучна риза, е застанал до казан с индиго, поставен в дупка в земята. Има десетки такива големи дупки, като във всяка от тях могат да се оцветят около 23 кг памук.

Той признава, че произведените по този начин дрехи не са евтини – цените на тениските на Industry of All Nations, продавани онлайн или в малкия магазин на компанията в квартал Венис в Лос Анджелис, започват от 40 долара. Но подобно на останалите органични производители, в идеалния случай високите разходи ще накарат потребителите да помислят сериозно за последиците от покупките си, надява се Хуан.

„Смята се, че пазаруването е нещо безразсъдно, но в действителност то е една от най-важните дейности, които вършат хората. Пазаруването е еквивалент на гласуването“, казва той.

Семейство Герскович, което създало компанията си през 2010 г., открило бизнес партньор в лицето на Хесус Сириса Лараона, създал Colours of Nature през 1993 г. Испанецът Лараона живее в близост до бояджийницата и станал ентусиазиран ученик в изкуството на естествените оцветители.

„Тази практика ни е завещана от египтяните. Но защо е изчезнала?“, пита се той. Отговорът не е труден. Синтетичните бои са по-бързи и по-лесни за употреба и произвеждат повече цветове. Естествените оцветители, особено индигото, но също и растения като брош (произвеждащо червения цвят), акация (кафяво) и харитаки (жълто), както и смоли като шеллак (лилаво) и полезни изкопаеми като желязо (черно и сиво), изискват повече време и са трудоемки.

Но химическите оцветители могат да съдържат опасни съставки за здравето на работниците – от натриев хидрохлорид до известни карциногенни вещества, като ариламини. И ако не бъдат третирани правилно, могат да замърсят водата.

Това накарало Мохан Сундарам Есваран да промени бизнес модела си. Той управлява компания в Тиупур, средището на текстилната индустрия в Индия, от 12 години и произвежда дрехи за американски и европейски марки. Тъканите, които обикновено не били органични, се оцветявали с конвенционални бои. „Продавах над 60 000 бройки дрехи на месец и имах над 150 служители, които работеха за мен“, казва Мохан.

Той обаче бил озадачен от последиците от индустрията за река Ноял, която преминава през Тирупур – зелена и пенлива река, чиято вода вече не може да се използва дори за животните или за напояване. „Реката беше чиста, можех да си играя на брега й. Сега дори не мога да я погледна. И всичко това за доларите, които печелехме. Не можем да причиним това на река, която тече от хиляди години“, казва Мохан.

Така преди шест години той създал нова компания – Knitwin Fashion, която произвежда дрехи за Industry of All Nations от органичен памук, който оцветява в сътрудничество с Colours of Nature. Макар че първоначално гледал скептично на промяната, Есваран открил, че по-малките количества с по-висока печалба, характерни за органичната индустрия, могат да са от полза.

Суровини

Но оцветяването е само една част от производствения процес. Самите материали за дрехите, главно памукът, създават отделна заплаха за фермерите. Само преди десет години индийските фермери засявали 80% от памука, като използвали семена от отгледания памук предишната година.

Но появата на генетично модифицираните семена изтласкала тази традиция от пазара. Фермерите първоначално били привлечени от ГМО сортовете, защото давали по-голям добив от естествените семена и се предполагало, че са устойчиви на плевели.

Но след като престанали да презасяват семена от естествен памук, тези сортове изчезнали от местното земеделие. Днес над 90% от индийския памук идва от ГМО семена, които въвлякоха фермерите в дългов цикъл, казва земеделският активист Вандана Шива.

ГМО семената са скъпи и тъй като ГМО растенията не произвеждат собствено плодородно семе, всеки сезон трябва да се внасят нови семена. Освен това се използват пестициди в нивите с ГМО памук.

От 2004 г. обаче кооперация, в която днес членуват над 35 000 производители на органичен памук, избягва химикалите и създава нова семенна банка с памукови семена, които не са ГМО. Chetna Co-op свързва фермерите с купувачите, обучава ги в по-добри земеделски практики и ги образова как да управляват финансите си.

Днес тя продава текстила си на 16 малки и средно големи марки, главно в САЩ и Европа. Базираната в Денвър компания PACT, например, произвежда тениски, бельо и халати изцяло от органичния памук на кооперацията. През май м. г. марката е обслужвала 460 магазина Target в САЩ.

Генералният директор на компанията Брендан Синот прогнозира, че движението към естествени практики ще се разпространи по-бързо в света на модата, отколкото паралелното движение за органични продукти в западните хранителни магазини.

„Движението за органични храни започна около 1980 г. Бяха необходими над 30 години. Но сега имаме технология, така че можем да достигнем по-бързо до магазините и да продаваме директно на клиентите. Модата е следващият сектор“, казва Синот.

Не е задължително това да е бутикова индустрия. Големите магазини са готови да възприемат органичната мода, категоричет е той. „Обадих се само веднъж на Target и се споразумяхме. Когато предприемем такива ходове на масовия пазар, промяната в модата ще стане реалност“, смята Синот.

Снимки: Pixabay.com

 
<
Budnavarna