Начало » Общност » Дневникът на една абитуриентска майка

Дневникът на една абитуриентска майка

15 септември 2006 г.

Днес е голям ден за нас – първият учебен ден на дъщеря ми! Голямо вълнение беше, сигурно така ще се вълнуваме и на абитуриентския й бал. Дотогава обаче има цели дванайсет години, няма да го мисля отсега.

15 септември 2013 г.

Не знам как мина това време, но ето ни вече в гимназията. Дъщеря ми започва най-вълнуващите си години, а май е време и аз да се оглеждам полека-лека за абитуриентските работи, че като гледам какви празненства се организират, плаши ми се окото. Не ги разбирам тия хора – защо трябва да поканиш шейсет души за едно нищо и никакво завършване на средно образование?!

Какво толкова много е направило безценното ви дете, че да му организирате парти като за сватба за едната диплома от гимназия?!  Ами то това си е задължително, какво толкова го празнувате?!

То са ресторанти, то са менюта, то са тоалети, то са фотографи, то са аниматори… Вместо да ги дадат тия пари за обучение или детето да си попътува по света, преди да отиде в университета, те давай да се показваме пред хората! Е, поне имаме едни пет години да се ориентирам какво-що, но със сигурност няма да правим всенародни тържества.

Май 2017 г.

Бяхме на три абитуриентски изпращания – акъла ми се взе! На едното имаше двама аниматори, трима фотографи и сръбски оркестър. На второто абитуриентката танцува народен танц, съпроводена от националния фолклорен ансамбъл. Майката и бащата й подариха двустаен апартамент на морето. Баба й й завеща спестовния си влог, възлизащ на 56 000 лева. Закараха я до училище с колата на Грейс Кели, наели я за петцифрена сума.

На третото изпращане момчето взе дамата си с каляска, теглена от два бели коня. Имаше гледачка, която безплатно казваше бъдещето на всичките деветдесет гости. Пихме шампанско със златни частици, пя Лепа Брена, която кацна с хеликоптер на поляната до ресторанта… Българска простотия, какво да кажа. Няма да се научим как се прави и това е!

Направете един елегантен коктейл, поканете само най-близките, пуснете една приятна и ненатрапчива джаз музика, облечете нещо елегантно и незадължаващо и това е. Не, те трябва да се изхвърлят, че целия град да разбере, че безценната им дъщеря или син са успели да завършат по едно базисно образование. И с това броене до дванайсет… Страшна простотия! Или се прави да сме сигурни, че след 12 години в училище поне до дванайсет са се научили да броят.

15 септември 2017 г.

Детето е абитуриентка тази година. Засега още не сме се захванали да правим нищо, защото има много време. Замислили сме го като двучасов коктейл в лобито на някой изискан хотел. Ще поканим максимум двайсетина души, най-близките. Роклята да си я избира сама, без марки и хиляди левове за нещо, което може да носи само една вечер. Коса и грим може да си направи сама – тях младостта ги краси, няма нужда от такива изхвърляния. Ще я снимаме аз и баща й с айфоните, хубави снимки стават.

Ноември 2017 г.

Детето си е харесало една рокля. Дизайнерска е, към два бона. Ами нека си я купи, то пък къде ли не сме ги дали тия пари…

Декември 2017 г.

Гледахме я тая рокля и нещо не ни харесва вече. Прекалено лелска е, трябва да е нещо по-младежко. Мислим да отидем до Милано да видим какво се предлага там, със сигурност ще намерим нещо, което няма да го има в България. Пък и обувки и чанта, които да се връзват с роклята, от там по-лесно ще купим.

Януари 2018 г.

Купихме две рокли от Милано – една за изпращането в училище, една за самия бал. Първата може да остане за дискотеката, но не е сигурно, май вече изобщо не й харесва така или иначе. Купихме и четири чифта обувки с чанти – в златно, в сребърно, черни и бели, защото не се знае с коя рокля ще тръгне. Да взема да й запиша час при фризьор и гримьор обаче, че къде ще се прави сама – по-добре да си е професионално. Минахме през два ресторанта, но и двата са ангажирани за балове още от юни миналата година. Трябва ни градина и добра кухня. Още не сме направили списъка с гостите, но има време, все пак са само най-близки хора…

Февруари 2018 г.

Ужас някакъв е с фризьорите! Моят отказа – ангажиран е от септември, пълен му бил графикът в дните на баловете. Молих се, увещавах – нищо! Поне намерих гримьор! Гримирал чалга звездите, знаел точно какво да направи и гримът му издържал изпращане, ресторант и дискотека по три. Сто и двайсет лева каза, ама да си носим мигли ние, че не можел всички вкусове да покрие. През март ще ходи на пробен грим.

Март 2018 г.

Ще откача със списъка на гостите! Най-близките се оказаха трийсет човека. Ако поканя братовчедката от Петрич, тя идва с леля ми, лелинчо ми и семейството на неговата сестра. Ей ти ги дванайсет човека само оттам. Като каня нея, не мога да не поканя сестра й от Симитли, другата ни братовчедка, дето е в Казичене, и доведената им сестра, която видях един път като празнувахме моя абитуриентски бал.

При мъжа ми същата работа – от тоя на оня и ей ги и там към седемдесет човека. Така списъкът ни вече е с над сто и двайсет гости и ‘айде намери, ако можеш, ресторант за тоя народ! Обиколихме ги всичките – или няма място, или е далече, или на детето не му харесва градината. Като казах детето… Вчера се върна от пробен грим – не я познахме. Досущ е като Анелия, ама едно към едно! Поне фризьор намерихме. Ще трябва обаче да отиде на прическа в седем сутринта, че след това всичко и на тоя му е пълно. Не знам как ще издържи тая коса.

Април 2018 г.

Мисля за самоубийство. Вчера облече и трите рокли, не се хареса с нито една. Рева цял ден, заключи се в стаята и после изхвърли от балкона и чифтовете обувки. След малко ми пусна есемес да отида да ги събера. Понеже не намерихме ресторант, а и гостите ни идват от цяла България и цял свят (сестра ми от Щатите, приятелката ми от детската градина от Австралия, девер ми от Испания), решихме да наемем хотел и празненството да е три дни. Последно сме в „Шарлопов“ Сандански, наели сме го целия.

Теглихме заем, няма да пиша колко, че като я видя тая цифра и желанието ми да се самоубия се засилва. Поне ни дадоха като отстъпка и СПА центъра да ползваме. Детето ще бъде с нас единия ден, после ще я докараме в София за бала, а на другия ден ще я върнем да си почине и да си изпрати гостите от партито. Те ще са си там и ще ни чакат.

За да не им е скучно, наехме аниматори. Четирима са – един да се грижи за възрастните гости, един за младите, един плътно до детето, за да му вдига настроението, и един за всеки случай, ако някой от предните сдаде багажа.

Баща й си купи нова кола, за да вози с нея, но понеже е някакво си там просто последен модел беемве, последно няма да е с него. Преборихме се за един кадилак, дето бил на Елвис Пресли, ще дойде два дни преди събитието. Ангажирахме акробатска трупа от цирк „Балкански“, ще са облечени като Елвис, за да има тематична връзка. Ще правят жив кортеж около колата с цигански колела, обръчи с огън и пирамида със салто мортале. Менюто е петстепенно, поканили сме и тримата готвачи от „Master Chef“, за да има разнообразие. Продуктите караме от десет биоферми в страната, осигурили сме и кашер храна за гости от Изрел.

Май 2018 г.

С мъжа ми сме пред развод. Не иска да се облече и той като Елвис, нямало било нужда. Е, как да няма, като той я кара с кадилака?! Като правим нещо, трябва да е издържано и с вкус! Цял живот ми е на въпреки тоя човек! И сега пак…

Детето си купи нови две рокли, този път си ги харесва. Платихме и за някаква черна фланелка с нарисуван бял гердан на нея, инициатива било за събиране на средства за бедни деца. Е, купихме я, де, ама няма да ходи с нея на изпращането в училище. ‘Щото тия рокли за какво ги плащахме, няма да висят по гардеробите, я…

Аз не ям от един месец, станала съм 40 кила, толкова не съм била и на абитуриентския си бал. Разбрах, че е страшен хит на изпращането да има бял гълъб, който да каца по рамената на гостите и те да пожелават по нещо на зрелостника. Не обичам да правя като другите хора, затова реших да заменя гълъба с панда. Всички обичат пандите, чудесно ще се върже. Платихме през един китайски сайт да ни докарат една за два дни. Идва си с китаец, поне няма да се грижа и за нея.

Пробвах да поканя Веселин Маринов да попее, но него го били ангажирали за изпращане на едно българче в Лондон. Бащата е баровец, наел бил Роял Албърт Хол за една нощ, не можем да се мерим с него все пак. Лили Иванова и тя отказа, така че минаваме на оркестъра на БНР. Уговорихме се да свирят каквото им кажем, няма да придирят. Хем добре за нас, хем и за тях, че нямат ангажименти, горките, и премиерът им каза да си ги търсят. Така и добро дело правим, благотворително. Питах „Бяла роза“ знаят ли я – знаели я били. И „Глей как са праи“ също щели да научат. Дала съм им и ваучери за СПА центъра с по един масаж на цяло тяло бакшиш от нас.

Наех и фокусник. Не се сещам как по-атрактивно да подарим на детето подаръка – ваучер за пластична операция при д-р Енчев и чисто нов, бял хамър. Ваучерът ще го извади от устата на гълъб, а хамъра… не знам откъде, да му мисли, нали това работи.

Сутринта в деня на бала, 2018

Как пък точно на мен ще се случи всичко да се проваля в последния момент! Пандата дойде вчера заедно с китаеца, ама се оказа болна и вечерта умря. Трябваше да търся варианти, добре, че намерихме един циганин мечкар, който може да мине с мечката през гостите. Е, не е като пандата, ама и кафявата балканска мечка е мечка, к’во?!

Акробатите ще дойдат в редуциран състав, че и на друг бал били, но пък ще вземат дресьора на лъвове с две новородени лъвчета да се снимаме с тях.

Оркестрантите дойдоха навреме – те поне са се научили на дисциплина през тия години и няма шест-пет. Криско щял и той да мине – племенник е на мъжа на онази братовчедка от Симитли, та добре стана, че я поканих и нея.

Кадилакът сме го лъснали, мъжът ми най-накрая облече костюма на Елвис, а детето се върна от фризьор с три пъти повече коса от обикновено. След гримьора ни изненада – този път е съвсем като Антонина – певицата, дето изпя „Прощално“ на Вапцаров. Много голям хит била сега, всички абитуриентки искали да приличат на нея.

Последно сме 221 човека в хотела, като не броим нас с детето.

Изпращането, 2018

Страхотно е! Всички са пияни, деверът от Испания танцува фламенко, братовчедката от Петрич хвърля десетолевки по дансинга, мечката е пълен хит сред гостите. Мъжът ми дръпна реч, която му подготви една позната, дето работи в пресслужбата към Народното събрание – поплакахме.

Аниматорът за възрастните ги е извел на следобедна йога, останалите се снимат с лъвчетата край басейна.  Фокусникът е велик – измъкна хамъра от ръкава си! Ваучерът за пластичната операция пък го донесе самият д-р Енчев лично – изненада от бабата и дядото на дъщеря ми.

В двора на училището сме. Има поне още десет абитуриентки с нейния цвят рокля. Абсолютно всички момичета приличат на тази Антонина, така че съвсем не мога да позная дъщеря си. Втрещихме ги с кадилака и Елвис обаче! Засенчихме даже едно момче, което дойде на гърба на камила… Опс, току що едно момиче кацна в двора на училището с дирижабъл! Розов, блестящ, пише „На добър час, Дженифър!“.

Вечерта в деня на бала, 2018

Всички повръщат. Оркестрантите са се пръснали и свирят на ухо на гостите. Мечката я прибраха от фондация „Четири лапи“, мъчили сме я били, в резервата в Белица щели да я карат. Циганинът рева цяла вечер, ама май си е тръгнал с едното лъвче на дресьора. Трупата акробати си тръгна, имали още два бала днес.

Преброихме парите на детето – събрала е около три хиляди лева, нищо не е в сравнение с това, което похарчихме. Ама пък не съжалявам – те сега нали не се женят младите, това поне да ни е вместо сватба.

А то ние и син имаме! 11-ти клас е тая година.

 

Източник: webcafe.bg

 
<
Петя Митева