Начало » Дългопол » Киро Георгиев: Променяхме епохата, градихме много, направихме всичко възможно, да изберат Дългопол за град

Киро Георгиев: Променяхме епохата, градихме много, направихме всичко възможно, да изберат Дългопол за град

„Променяхме епохата, градихме много, направихме всичко възможно, да изберат Дългопол за град“

Биографична справка:
Киро Георгиев е роден на 20.09.1935 г. в Дългопол, където завършва местната гимназия. В казармата служи като граничар в Малко Търново. След като се завръща от граничната бразда го приемат на работа като технически секретар на общината. По-късно става счетоводен бригадир в местното стопанство. Ръководи 14 години РПК “Камчийска долина”. Национален първенец е в системата на ПК за 1985 г. Носител е на златен орден на труда. Търговски директор е и на завода за обков. Завършва ВИНС, Варна, специалност “Счетоводство и контрол”. Два мандата е кмет на Дългопол (1966-1974 г.). По негово време Дългопол е обявен за град. Има син и дъщеря. Вече се радва на внуци и правнуци. Младежката му страст бе баскетболът, който оставя отпечатък и днес върху стройната му фигура.

Строихме денонощно, съревновавахме се със себе си и едва когато хората видяха, че животът им се подобрява, ни повярваха, че Дългопол може да се превърне в град, припомня бивщият кмет Киро Георгиев, по повод 50-годишнината на града.

Зная от собствен опит, че човек сам си пише биографията. Може да ти помогнат с “едно рамо” тук или там, но всичко останало зависи от теб. Това го разбрах още като млад, когато тренирах баскетбол. Много е важна колективната игра. Може да си силна личност, но ако не успееш да привлечеш останалите, в името на победата, нищо не става. След това приложих наученото от спорта и в политиката, защото ме избраха за кмет в началото на 1966 г. Бях едва 30-годишен, младо момче, спортист. Тогава хората не избираха директно кмета на населеното място, а районните съветници. Те, от своя страна, по време на общинска сесия избираха кмета на населеното място. По мое предложение избрахме за секретар на общината Атанас Павлов, също много добър баскетболист.
Преди да стана кмет, Дългопол бе оформен като селище от градски тип. Бе вдигната сградата на АПК-то, на универсалния магазин, имахме построено читалище и кино. Напорният водопровод също беше готов, имахме водоеми и кладенци. Бяха шосирани всичко на всичко 4 улици. Помня, че първият изграден водопровод на Дългопол е положен през 1934 г., по времето на кмета Христо Добрев. До тогава хората черпеха вода от кладенци. Имахме в селото по централната улица десетина чешми. Живеехме в източния край на селото, близо километър от централната улица. Още са пресни спомените ми как ходехме всеки ден до центъра, с кобилица на рамо, за вода. С едната ръка придържаш кобилицата, а с другата – пълна кофа.
Още при избирането ми на високия пост знаех, че наближава 25-годишнината от социалистическата революция през 1944 г. Затова няколко селища щяха да бъдат обявени за градове. От Варненски окръг бяха предложени Вълчи дол, Белослав, Девня и Дългопол. Започна своеобразно съревнование между тези населени места, кой ще се представи най-добре. Имаше специална комисия от София, която обикаляше всеки месец, за да проследи как се развива съответното селище и да оценява възможностите му. Знаех някои от предимствата на другите селища. Във Вълчи дол улицата, която тръгва от центъра до железопътната гара, е застлана с павета. В Белослав улиците им също имаха павета.
След като сформирах моя екип от специалисти си поставихме задача, в края на март да назначим поне 120 работници с техника, които да се включат в строителните работи. От с. Боряна започнаха да вадят камъни, с помощта на командира на бойното поделение Георги Милушев, получихме и няколко камиона.
През цялото време ни държеше невероятен ентусиазъм, че можем да се справим успешно със задачите, които сме си поставили. Но и като всеки нормален човек изпитвах и известни съмнения.
Когато започнахме бавно да преобразяваме Дългопол, през февруари 1966 г., хората не вярваха, че това е възможно. Затова с думи и действия се опитвах да ги убеждавам всеки ден, че това е възможно. Само трябва много, много работа, за да превърнем селото в един модерен град. Нашата цел бе първо да изградим изцяло водопровода на Дългопол, защото хората все още нямаха достъп до нормално течаща вода. Трябваше да бъде изградена канализацията. След това да оправяме улиците, пътищата, бордюрите, тротоарите. На мястото на сегашната сграда на общината се помещаваше банката. Архитект Румяна Петрова проектира новата сграда на днешната община. Преди това тя бе изградила проектите на местното АПК, централния универсален магазин и сега се зае с новата си задача. Имахме сериозен проблем, защото в местната преса проектът за новата сграда на община излезе предварително и се наложи да давам обяснения за все още проектната му готовност. Налагаше се да преместим банковия клон на друго място. Имах малки неприятности, но ги преодоляхме. Затова бих казал, че всяка работа става с хора, със специалисти, които са на мястото си и разбират от това, което вършат. Междувременно укрепих финансовия отдел с млади хора, наскоро завършили икономическото си образование във Варна. Сред тях бяха Анка Вълчева, Станка Желева, Райна Андонова и др. Целта ми бе да събера млад екип от хора в общината, с които да се разбираме и постигаме определените цели.


Кипеше упорит труд през тези няколко месеца. Нямахме достатъчно машини, затова се налагаше се да копаем ръчно. За 1 година от 40 км улична мрежа в Дългопол ние изградихме 20 км. За онези години това бе наистина сериозно постижение. По този начин се опитвахме да променим и културата на хората. Защото едно е да ходиш до чешмата на улицата всеки ден, а съвсем друго е водата да ти тече спокойно в къщата. По-късно ни помогнаха от АПК-то с техника и така улиците се копаеха по-лесно и бързо.
Оправихме първо водоснабдяването, след това и самите улици, шосирахме ги и накрая оформяхме тротоарите.
Дойде време да обновим центъра на Дългопол. Проектът, който избрахме бе на уредника на музея Димитър Златарски. Погледнат от високо той представляваше прекрасна народна шевица. Беше наистина много красив. Оправихме централното дере, което често след поройни дъждове заливаше част от къщите в селото. Направихме специален бетонен цокъл и го покрихме изцяло.
Създадохме и специални комисии, които да определят как да модернизираме кварталите, как да бъдат оформени. Бордюрите се варосваха и улиците придобиха съвършено нов вид. На много места изградихме прекрасни градинки за отдих. И тогава забелязах, че хората повярваха в самата идея, че Дългопол наистина може ще стане град. Невероятното чувство витаеше някак във въздуха и всички започнаха да осъзнават, че може много скоро Дългопол да се превърне в град. Намерихме и машини, с които миехме и метяхме улиците.
След поредното посещение на комисията, създадена от ЦК на БКП, която инспектираше всяко населено място, предложено да стане град, остана много доволна. Така нашата увереност постепенно се предаваше на хората и затова те повярваха, че ще станат граждани. На 27 август 1969 г. чудото се сбъдна. В 8 часа вечерта, в централната емисия “По света и у нас”, говорителят Никола Филипов обяви тържествено от малкия екран, че с Указ №828/27.08.1969 г. на Президиума на Народното събрание, за градове се обявяват Антоново, Търговишко, Девня и Дългопол. От надпреварата бе отпаднал Вълчи дол.
Радостната новината изкара хората на площада, които вече официално ставаха граждани. Цяла нощ музиката не спря да свири. Да видите какво означава всенародна радост. Малко по-късно, на 9 септември 1969 г. председателят на Окръжния комитет на партията дойде на официалната церемония по символичното връчване ключа на града.
По същото това време открихме новата сграда на гимназията, два нови селскостопански двора, подари се и духовата музика на гимназията, която много скоро се превърна в културна институция на нашия град. Гордея се, че успях да допринеса с труда си, за всичко това. Знаете, че кметът сам не е в състояние да постигне толкова много, ако няма силен екип, на който да се опре в работата си. Ако знаете колко съмнения имах вътре в душата си. Ами ако не ни изберат за град? Ако се провалим с нещо, как ще погледна хората в очите?
Виждате, всеки кмет прави възможното, според финансовите условия, които му се задават. И по мое време нямаше пари, както сега. Обаче имахме хъс за много работа, в името на хората. Много добре се развиваше селското стопанство в района.
Имах и някои драматични моменти. Реших, че е необходимо по целесъобразност да отклоня 300 хил. лв., предвидени за изграждането на нов музей в града. Средствата бяха пренасочени за изграждането и оборудването на нов цех, който се превърна във филиал на варненския завод “Метал”. Е, наказаха ме за отклонените целеви средства, отделени от държавния бюджет, но така осигурихме подготовката за работа на над 300 души от Дългопол. Малко по-късно, Цех №8 бе открит през август 1971 г.
Затова и днес казвам на моите деца и внуци, че с думите и работата си човек трябва да оставя следа. Да му повярват и само така ще може да ги увлече след себе си.
Виждам, че синът ми, настоящият кмет Георги Георгиев, е разбрал посланието, което се опитах да му предам. Че хората са най-важният капитал на общината и трябва да работи за тях, за тяхно добро. С тях може да постигне много неща, когато е честен и откровен. За грешките, които прави в работата си и за победите, които извоюва. Тогава те разбират, че защитава техните интереси и прави всичко по силите си, за да постигне това, от което имат необходимост. Вижте сега, в навечерието на 50-годишния юбилей на града, улиците на града, парковете, детските площадки, социалните дейности и помощта, която възрастните хора получават. Работи се усилено. Всичко се обновява, търсят се средства за развитието на инфраструктурата не само в Дългопол, но и в другите населени места. Строителството продължава. Погледнете спорта и културата в общината. За втори път тук се провеждат държавните игри на спортистите от малките населени места. Лично министърът на спорта идва да ги открие. За да се постигне всичко това се изискват не само средства, както казват мнозина, но и хъс за работа,
пък и вкус – като го направиш да бъде качествено, като за пред хората.

Киро Георгиев
Кмет на Дългопол (1966-1974)

 
<
Budnavarna