Начало » Интересно » Варненци отскачат до Ченге за риболов и вълшебна природа

Варненци отскачат до Ченге за риболов и вълшебна природа

Живописно селце на около час и половина път от Варна съчетава възможности за риболов и водни спортове, скално катерене, лов и планински туризъм. Неизкушените от активния отдих пък могат да съзерцават гористите склонове на Източна Стара планина и пролома на река Луда Камчия, да отмарят сред уюта на селските къщи с китни градини и гостоприемни стопани, да се насладят на домашни вина и ракии, да опитат вкусни камчийски специалитети. Тук има за всекиго по нещо – и защитени местности, пещери и природни резервати с редки растителни и животински видове, и исторически паметници, и уникални съхранени фолклор и традиции. Две са обаче безспорните забележителности, които го правят най-привлекателното за туризъм място в община Дългопол и сериозен конкурент на големите морски курорти – дългият 23 км язовир „Цонево“ и извисяващите се от водите му като кули на замък варовикови „игли“ на природния феномен „Чудните скали“, през които са прокопани три тунела, за да минават коли.

Повече от 80 години селото официално носи името Аспарухово, но местните хора, а и повечето варненци все още го наричат Ченге, както е било турското му име – от „дженк“ (бой, битка). В османската епоха жителите му били дервентджии – на тях било поверено да охраняват Айтоския проход, през който минавали парите за султанската хазна в Цариград. Според местно предание загубела ли се торба с жълтици, цялото село тръгвало да я търси.

По онова време ченгени (както и до днес се наричат местните) живеели в затворена общност. Не допускали турчин да замръкне в селото, не давали хубавите си моми на другоселци и така съхранили обредите и песните си, които са истинска съкровищница за фолклористите. Според археолозите селото е създадено през VII – IX в. През Средновековието се наричало Овчага – по името на крепостта на селския водач Ивайло. Сега „Овчага“ се нарича архитектурно-етнографски комплекс с реставрирани къщи, който представя местните занаяти и обичаи. Там може да се види и традиционната ченгенска носия с характерните тъмни цветове и сини ризи.

Идеята селото да бъде преименувано на Аспарухово през 1934 г. идва от предположението на чешкия археолог Карел Шкорпил, който в началото на века обикалял района, че местните хора навярно са далечни потомци на аспаруховите българи. Според описанието му ченгени били смугли, скулести, тънконоги и си приличали като братя.

В средата на миналия век се наложило част от Аспарухово да стане дъно на заприщената река Луда Камчия. Тогава хората оставили домовете си под язовира, но изнесли камък по камък църквата си „Света Петка“ от 1857 г. и старото килийно училище от епохата на Възраждането, за да ги запазят и да ги изградят наново там, където водите няма да ги застигнат.

До Аспарухово се стига лесно по главния път Бургас – Провадия – Варна, има и жп гара, така че е достъпно и подходящо за „бягства“ от големия град за уикенда или по празници. По данни на община Дългопол в селото са регистрирани 16 туристически обекта – хотели и къщи за гости, без да броим ведомствените бази за почивка. Цените на нощувките варират според сезона и търсенето, но повечето са около 15 – 20 лв., отдават се и цели къщи за компании от 6 до 12 души. Всички са добре обзаведени и оборудвани, с телевизия и интернет, повечето са с механи и градински барбекюта.

Запалените рибари могат да разпънат палатки на самия бряг на язовира, който е зарибен с платика, червеноперка, каракуда, костур, сом, шаран, толстолоб, бял амур. Запалените по водните спортове могат да наемат джет или лодка. Изкушените от историята могат да посетят лобното място на войводата от Тревненската чета Христо Патрев, който загива край селото след Априлското въстание през 1876 г. Сега в местността Трънливата стока се издига паметник в негова чест.

Гости в село Баня заради 72 минерални извора

Хотел, басейн, къща за гости, хотел, басейн, къща за гости. Такава е картината в разложкото село Баня, което е прочуто с минералните си извори. Тук идват много туристи. Сред най-честите гости са благоевградчани, тъй като селището е само на 50 километра от областния център на Пиринско. Заради наплива легловата база се увеличава непрекъснато и вече е близо 2500 легла.

72 минерални извора с вода, втора по дебит след Велинград, и трите планини Рила, Пирин и Родопите привличат не само благоевградчани, но и банскалии, и разложани, и жители на общините Белица, Якоруда, Гоце Делчев, Хаджидимово и Гърмен. Над 20 минерални басейна и общински минерален плаж с олимпийски размери са построени в курорта. Тук са вдигнати 7 големи СПА хотела, няколко семейни хотела, десетки къщи за гости.

Температурата на водата в минералните извори е между 37 и 57 градуса по Целзий. Тя може да се ползва за СПА, балнеолечение и профилактика на хронично-възпалителни заболявания на опорно-двигателния апарат, помага за възстановяване след получени травми – счупвания, изкълчвания, натъртвания. Полезна е за облекчаване на болките при ревматизъм, гръбначни болки, за лечение на възпаления на нервната система. Затова Баня се очертава като най-доброто място за СПА и балнеолечение в цяла Югозападна България.

При елените в Паламара и на осмарски пелин край Шумен

Лов, риболов, разходки из красиви местности, чист въздух, тишината на селото и не на последно място историята на България в старите столици Плиска, Преслав и култовия център Мадара. Всичко това може да се открие край Шумен.

Ако сте любители на лова и ловния туризъм, то на 20 км на север от Шумен можете да се отдадете на тази си страст в ловното стопанство „Паламара“. Площта на горския фонд, стопанисван и ползван от ДЛС „Паламара“, възлиза на 35 409 ха на територията на общините Венец, Нови пазар, Каолиново, Каспичан и Никола Козлево. Най-разпространените видове дивеч, които са обект за лов и ловен туризъм, са благородният елен, сърната и дивата свиня, заек, яребица и фазан. Интерес представляват също муфлонът, еленът лопатар, пъдпъдъкът и водоплаващият дивеч.

В района на ловното стопанство може да отседнете в луксозната ловна резиденция „Паламара“ или по-скромния ловен дом „Дъбрава“ или ловна хижа „Никола Козлево“. Цените за настаняване варират според сезона, така че е най-добре да направите конкретно запитване за престоя си. В стопанството се предлага трофеен, селекционен и групов лов, като удоволствието не е безплатно. Трофеите се зплащат на база теглото в грамове или килограми, но има и допълнителни условия. Според ценоразписа за този сезон на ДЛС „Паламара“ цената за отстрел на 5-килограмов благороден елен започва от 600 евро.

Риболовът е друга страст, която може да бъде задоволена край Шумен. За целта трябва да се насочите към яз. „Тича“, който се намира на около 15 км от Велики Преслав, на около 18 км от Върбица, на 40 км от Шумен.

В язовира могат да се ловят разнообразни видове риба – бабушка, бяла риба, каракуда, кефал, костур, сом, уклей, шаран, червеноперка, платика и др.

За да се насладите на хобито си риболов, може да отседнете в една от къщите за гости, които стават все повече в село Ловец, община Върбица. Селото се намира на брега на язовира и докосва полите на Стара планина. Местата за настаняване са както тип бунгала, така и къщи и луксозни вили. Повечето от тях предлагат изглед към язовира, безплатен интернет, басейни през топлите месеци. Къщите за гости предлагат голям брой легла, а цените започват от 12-14 лв., но някои от собствениците поставят условие, че трябва да се наеме цялата база.

Ако сте привърженик на разходките из природата, доброто вино и историята, то вашите места са селата Кюлевча и Осмар.

Осмар е на 15 км от Шумен и на 14 км от Велики Преслав. Разположено е в живописен район, известен с производството на прочутата българска винена напитка пелин, както и с ароматните си вина. Стар римски път ще ви отведе до Скалните манастири, датиращи от XIII-XIV век, откъдето се открива панорамна гледка към равнината. При собствениците на къщите за гости може да опитате домашно приготвена храна и, разбира се, вино. И тук местата за настаняване са с голям капацитет и е най-добре да наемете цялата къща и да се забавлявате с голяма компания.

Село Кюлевча с всяка година привлича все повече туристи. Причините за това са Мадарският конник, скалите, спокойната селска атмосфера и тишината, както и все по-добрите условия, които предлагат собствениците на къщите за гости за една семейна почивка или за забавление с голяма компания. Местата за настаняване са с капацитет от 8 до 30 човека. Всяко едно предлага добре озеленена и поддържана градина, безплатен паркинг и интернет, басейни, а някои и джакузи. Къщите за гости се предлагат целогодишно, а цените варират от 30 лв. на човек, 80 лв. на стая и, разбира се, отстъпки за наемане на цялата база. Предлагат се възможности за риболов, туризъм, конна езда. В Кюлевча организират Фестовал на бирата, на младото вино и суджука.

Приключенци откриват мистерията на Странджа със светилища и малки къщи

Любителите на СПА процедурите избират Поморие заради лечебната луга

Свикнали сме да свързваме Бургас най-вече с лятото и морето. Но регионът може да бъде изключително привлекателен и за уикенд почивка през цялата година.

Когато топлите месеци отминат и времето не е подходящо за плаж, бургазлии насочват поглед към забележителностите в Странджа. Поради тази причина селският туризъм в областта става все по-популярен.

Трудно е да се изброят всички любопитни места, които крие в пазвата си Странджа планина – светилището Индипасха, пещерата на света Марина, могилата в местността Мишкова нива, тайнственият некропол на египетската богиня Бастет, тракийското селище Бегликташ край Приморско и др.

Наред с това горите на Странджа са осеяни с малки параклиси, построени от местни фамилии.

Най-хубавото е, че до всички тези места може да се стигне сравнително лесно, тъй като те се намират недалеч от малки селца, запазили автентичния странджански дух. Къщи за гости в Младежко, Сливарово, Бродилово, Бръшлян, Заберново, Фазаново и др. предлагат нощувки срещу 20-40 лв. А ако попаднете на добри хазяи, за тази цена можете да получите и вкусна закуска, приготвена по традиционна местна рецепта.

Ако пък не сте любители на разходките сред природата, но все пак се увличате по историята и археологията, в област Бургас има немалко археологически разкопки. Част от тях са социализирани и напълно достъпни за посетители.

Така например Туристически комплекс „Акве Калиде“ край бургаския кв. Банево посреща целогодишно посетители, като ги запознава с тайните на това изключително важно за нашата история място.

Археологически находки показват, че лечебните свойства на горещия извор били известни още в неолита, когато в близост до него са създадени три селища от VI – V хилядолетие пр. Хр. А в средата на I хил. пр. Хр. траките превърнали извора в най-почитаното „светилище на Трите нимфи“. Първите бани при светилището край Бургас са изградени, когато Рим завладява тракийските земи в средата на I век. През Ранното средновековие градът става известен като Терма или Термопол. Под това име той се оказва в центъра на вниманието на кан Тервел, който в 708 г. близко до Терма нанася съкрушително поражение на ромейския император Юстиниан II. При римския император Анри I Фландърски баните на града са напълно разрушени.

По-късно османският султан Сюлейман I Великолепни (1520 – 1566 г.) създава нови бани, на мястото на старите разрушени терми.

Днес банята на султан Сюлейман Великолепни е напълно възстановена. При реконструкцията е запазена оригиналната визия, като за облицовката са използвани мрамор и характерната за Ориента керамика. Автентичността се допълва от естествено и художествено осветление. Някогашната баня изпълнява функцията на действащ музей, в който посетителите могат да гледат филм, създаден на базата на 3D мапинга. Той повежда туристите на виртуална разходка през времето и проследява историята на Акве Калиде.

Интересна история крият още археологическите разкопки при древния град Деултум (на 10 км от Бургас) в община Средец, както и тези при крепостта Русокастро, община Камено.

Любителите на СПА процедурите пък насочват поглед към Поморие. Балнеосанаториумът там предлага редица медицински процедури и услуги, които са предназначени не само за пациенти, изпратени по лекарско предписание, но и за всеки, желаещ да се възползва от  лечебните свойства на солената кал и лугата.

Сребърният извор в Добринище лекува очи

Такава красота само Господ дава – прекрасната Пирин планина и лековитите минерални извори. Гората и водата даряват здраве и дълголетие. И не само това. А и препитание за трите хиляди жители на град Добринище в община Банско. 17 са минералните извора с доказани лечебни качества, 18 литра в секунда е дебитът им. Най-известен е Сребърният извор, богат на сребърни йони и на история. Той лекува най-добре болежки в очите. Някога, в древни времена, в него се къпели с часове римляните, които живели по тези места. Сега лековитата вода привлича хиляди туристи от страната и чужбина. В Добринище признават, че дължат големия наплив на туристи и заради близостта им до световноизвестния зимен курорт Банско. Делят ги само 7 километра от Зимната столица на Балканите. Много от нашенците и чужденците идват тук заради минералната вода. Други пък карат ски по дългата 5 километра писта над града. Много хора предпочитат да спят в Добринище, където нощувките са с 20-30% по-евтини, и да пътуват до Банско да карат ски там. Българи и чужденци идват заради минералните извори. На плажа има топъл басейн. Винаги има хора в него. Почти 90 са къщите за гости, които са собственост на жителите на курорта. Минералната вода е бистра, без мирис и утайка. Слабо е минерализирана. Лечебните й свойства пък не подлежат на никакъв коментар. Лекува много болежки  на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система, гинекологични, кожни, бъбречни и стомашно-чревни заболявания, невралгии, ишиас, лумбаго, ревматизъм, жлъчка, бъбреци, цистити, кожни заболявания.

Източник: kmeta.bg

 
<
Петя Митева